Издател | Small Station Press |
Преводач | Лиляна Табакова |
Брой страници | 144 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 167 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789543840168 |
Баркод | 9789543840168 |
Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е втората книга на изтъкнатия галисийски писател Мануел Ривас, след "Моливът на дърводелеца", излязла на български. Авторът е роден в Коруня, през 1957 г. Живее там и пише на родния си език. Превеждан е на повече от трийсет езика и е безспорно най-международният писател на Галисия. Получавал е множество литературни награди като Испанската национална награда за литература /"Какво искаш от мен, Любов?", Испанската награда на критиката, наградата на Амнести Интернешънъл и др. Един от създателите на Грийнпийс в Испания и активен сътрудник на Ел Паис.
Какво повече му трябва на човек от един кон, пистолет и жена с име на цвете, за да се почувства крал, пише Ривас и сякаш с едно изречение обгръща цялата книга - препускане в един свят от болка и любов, видени през поглед, чист като дете, ексцентричен като на поет. В този сборник със шестнайсет разказа, образувайки единно цяло, се разкриват покъртителни истории, в които усещането за нещата предшества самите неща, краят изисква тълкуване и всеки образ е човешка клетка - животрептящ и несравним. Изящният език, талантът да увлича другия, ерудитското уважение към читателя и способността да зарежда с любов поставят автора и неговата творба завинаги в списъка с класически произведения, които не бива да бъдат пропуснати.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Какво искаш от мен, любов?“ е сборник от шестнайсет необикновени разказа, написани с голямо въображение и поетичност. Всеки един от тях е необясним, необикновен и непредвидим. Четейки ги, човек не трябва да има нагласи, нито очаквания, а просто да се спусне по улейчетата на думите и редовете на страниците, за да попадне в онези пространства на човешката измислица, която няма граници. Краят на всеки разказ разтърсва именно заради невъзможността си, която е на места шокираща, на места тъжна, на места красива, на места недоизказана, но винаги гладна за човешкото въображение - това на читателя.
Може да прочетете разказите, може и да ги забравите след няколко дни, но остава онова прекрасно чувство на прочетена поезия и безгранична фикция – основните оръжия на човека – пишещия и четящия - в един безличен и студен свят.
„Сънувам първата череша товя лято. Давам ѝ я, а тя я поднася към устните си, гледа ме с топъл, греховен поглед, докато поема плътта на плода. Изведнъж ме целува и ми го връща с уста. А аз завинаги оставам неин, костилката се търкаля по клавишите на зъбите ми, като полудяла музикална нота.
Вечерта:
- Имам нещо за теб, любов моя.
Оставям в устата ѝ костилката от първата череша…“
Из „„КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН, ЛЮБОВ?“ – Мануел Ривас
Любина Йорданова, Хеликон Русе