Йордан Ефтимов /р.1971/ е автор на онографиите "Опровергаванат добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" /2008/, "Двойното дъно на класиката" /2010/ и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" /2012/. Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет /1994/.
Монографията се състои от четиринайсет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българскат поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на литературната история, но тъкмо на него монографията настоява. Но в този труд още по-важна е стратегията на използване на интердисциплинен подход - между микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Прожекторът е фокусиран върху текстове на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.
Йордан Ефтимов е литературен критик и поет
Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” (1995).
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Автор е на пет стихосбирки, между които “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007).
снимка: Добромир Панайотов