Страхотно деление на големи раздели, вътре във всяко от които има по няколко есета. Например в „Дисперсната идеология“ има есета за Христо Фотев, за любовния дискурс в българската поезия от епохата на социализма (50-те–80-те години на ХХ век), за Далчев и за Екатерина Йосифова. В „Критика откъм утопията“ има есета за Пеньо Пенев, Константин Павлов и Иван Динков. А в раздела „Встрани от избрания път“ – есета за Иван Теофилов, късните символисти и Николай Кънчев. Страхотна идея – отношението на поетите към идеологията да бъде типологизирано като няколко типа умерена съпротива.
Поетика на съгласието и несъгласието
Автор: Йордан Ефтимов
| Издател | Нов-български-университет |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 343 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789545357268 |
| Баркод | 9789545357268 |
| Категории | История на литературата. Критика, Литературознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги |
Йордан Ефтимов /р.1971/ е автор на онографиите "Опровергаванат добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" /2008/, "Двойното дъно на класиката" /2010/ и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" /2012/. Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет /1994/.
Монографията се състои от четиринайсет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българскат поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на литературната история, но тъкмо на него монографията настоява. Но в този труд още по-важна е стратегията на използване на интердисциплинен подход - между микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Прожекторът е фокусиран върху текстове на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Йордан Ефтимов е литературен критик и поет
Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” (1995).
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Автор е на пет стихосбирки, между които “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007).
снимка: Добромир Панайотов
Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” (1995).
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Автор е на пет стихосбирки, между които “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007).
снимка: Добромир Панайотов
