Супертъжна истинска любовна история

Автор: Гари Щейнгарт

Коментари: 0

Издател Колибри
Брой страници 342
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 341 грама
Размери 13x20
ISBN 9789545299919
Баркод 9789545299919
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 18.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

Добре дошли вдругиден. В Ню Йорк на много близкото бъдеще, така, както го вижда Гари Щейнгарт, доларът се изчислява спрямо китайския юан, а Лени Абрамов – мъж на средна възраст със сравнително добра кредитоспособност, но с изключително нисък и обществено достъпен рейтинг на своя сексапил, е влюбен в младата Юнис Парк. Като повечето клиенти на своя работодател – отдел „Следчовешки услуги“ на могъщата корпорация „Щаатлинг-Уапачунг“, – Лени иска да живее вечно, но най-вече копнее да обича Юнис. И за известно време успява въпреки традиционните затруднения, дължащи се на възрастовата им разлика, етническия произход и нововъзникналите пречки, породени от съвременната им култура. Както можем да очакваме от сатирик, прочул се с „Абсурдистан“ и „Дневникът на една руска дебютантка“, и новият му роман „Супертъжна истинска любовна история“ изобилства със смешни ситуации до мига, в който сатирата стига до каменистото дъно и историята се превръща в едно – вече без кавички – тъжно, истинско и съвсем любовно повествование.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Роденият в СССР и израснал в Америка Гари Щейнгарт си спомня за началото на писателската си кариера: „Когато бях на четири или пет години, баба ми в Ленинград ми възложи да напиша повест за Ленин и за вълшебната му гъска. Двамата се опитват да завладеят Финландия и да извършат там социалистическа революция. Накрая, поради известни болшевишко-меншевишки политически дрязги, Ленин е принуден да изяде гъската. Баба ми плащаше с по резенче съветско сиренце на страница – същото, което сега правят от издателство „Рандъм Хаус”, така че разликата не е голяма.”

Съвременното си творческо ежедневие Щейнгарт описва по следния начин: „Сутрин ставам към 11:30 и изслушвам новините по радиото, после ям до към един следобед. От един до четири пиша в леглото – не обичам да ставам. От 4:30 до 5:20, както повечето нюйоркски писатели, съм на сеанс при моя психиатър. В шест часа се събираме в кафе „Соборски” на Пето Авеню – прекрасна виенска сладкарница, подходяща за следпсихиатрично съвземане – където се черпим с щрудел и кафе с шотове. От 7 до 12 запиваме по писателски, а от 12 до един след полунощ плачем заради неизбежната кончина на книгоиздаването, която ще ни принуди да си търсим друга работа. После в продължение на единайсет часа изпадаме в дълбок депресивен сън, след което цикълът се повтаря.”