Иван Симеонов е от последните /а може би първите/ новоапостоли на вярата, надеждата и любовта. Много близък до идеята на християнския екзистенциализъм, до безнадеждността - вяра на Доскоевски и Шестов, на Ясперс и Хайдегер, той успява да премине с вярата си отвъд техния страх от тази земя и този живот. Книгите му са метафизическото пътуване на човека към себе си, в което той се докосва до красотата на вечната цялост, която сме изгубили. Истински духовен аристократ, иван Симеонов тъче сънища с цветовете на вечността. /Георги Цанков/

Ключови думи: Голямото четене