Добър роман, написан от добра писателска ръка.
А това не е малко.
Ало, България!
Автор: Здравка Владова-Момчева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Ровита |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 449 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
И ако ползваме виждането на Илия Бешков, че за да е устойчива една култура, трябва да има четири измерения: ритъм, жест, орнамент и хумор, то трябва да кажем, че в книгата на Здравка Момчева те са толкова органично вплетени, че се превръщат в благодатна енергия... /Проф. Радослав Радев/
С тази книга стоплям душата си, когато ми е скръбно
С тази книга стоплям сърцето си, когато ми е тъжно
С тази книга суша сълзите си, когато ми е грустно
Аз съм една от малкото щастливки, които четяха книгата още преди да бъде написана. Бях и все още съм свидетел как "сивото всекидневие" ражда идеите, а таланта ги облича в езикова музика. В тези 350 страници са събрани години на носталгия, на любопитство, на поглед отстрани и навътре в душите на хората. В тях има и смях и тъга и размисъл и мнение... 1001 нощи по телефона - Ало, България?! (Радвам се, че мога да го напиша с кирилски букви на български - както едно време в тетрадките :)
Любимата ми книга! Всяка сутрин си препрочитам по малко, за да бъде денят ми светъл!
Ето това е истинска и хубава, прекрасно написана и великолепно издадена книга! Значи можело и у нас да се появяват книги на световно ниво? Значи можело и наши писатели да пишат като най-добрите на земното кълбо? Видно е, че примерът на Здравка ще запали искра, от която ако се поучат от таланта й, много наши сънародници ще успеят да пробият с хубави книги и да възродят духовността на народа ни!
Една настолна книга за много българи емигранти но също така и за останалите които може би се чудят понякога какво е да си надалеч от всичко Българско и родно..... Написана с много чувства, емоции и неповторим български език който те грабва от първия ред и е трудно да устоиш на привличането и силата му.
НЕВЕРОЯТНО! ПОТРЕСАВАЩО! Такава жива проза не съм чела от години, да ме прощават знайните и незнайни наши и чужди автори, които съм минала за този период... Каквото и да си говорим, "АЛО, БЪЛГАРИЯ" е несравнимо по-добро!
–„Ало,България!"
–Чувам те,Здравче!Твоите горещи слова от книгата опариха сърцето ми,насълзиха очите ми,а хуморът ти,нашенски,български ,ме разведри.Само ти ги можеш тези словесни магии и ни показваш невероятните възможности на родния си език,както в поезията,така и в прозата си.
Български политици,които толкова милеете за родната ни страна,прочетохте ли тази книга на Здравка Владова-Момчева?
Български писатели и мълчаливи литературни критици,това е една голяма,актуална и майсторски написана книга,която дълго очаквахме.Забелязахте ли я?
Христо Медникаров
Точно така си представям идеалната книга - нежна, трогателна, философска, рационална, емоционална, интересна...
Прочетете тази книга.По-скоро вдишайте......и на първото издишване ще сте на последната страница.Сърцето ми спря.Сега си я препрочитам и се радвам на това, че държа в ръцете си разума и чувствата на Здравка.
Ало, България!
Роди се шедьовър!
Има надежда.Когато четеш книгата на Здравка Момчева „Ало,България“ разбираш,че има надежда за всички нас,които считаме себе си за българи.Макар и да живее и твори далече от Родината, авторката ни показва,че България я има.И тази България не е малка и бедна страна,както ни уверяват политиците, тя е голяма и богата, изпълнена с любов,с приятелство, с обич и доброта.И както прошката е дваж по-сладка за грешника,отколкото за праведния, така копнежа на писателката по Родината е дво?но по-голям от всеки друг.Хора като нас ценят такива послания и ги съхраняват.Защото докосват сърцата.
Капитан за близко и далечно плаване
Станимир Петков
Думите отлитат …, остава чувството. Това е книга, която оставя в мен чувството за съпричастност, за радост, за горест, учудване, възхищение, одухотворение и … за мъничко тъга. Това са истории, в които силната емоционалност на авторката им струи от всеки ред, от всяка дума, ето защо те няма как да те оставят безразличен…. Това е книга-изповед - разказаната история на онези българи, откъснали се от родните места, но съхранили родовата си памет, това е и книга–послание към нас - тези, които останахме по родните места, но на които сякаш въобще не ни е до родовата ни памет . При всички случаи тази книга е един празник за душата, който не бива да бъде пропускан, за да извървим заедно с авторката й пътя към себе си и към нашата българска принадлежност …
какво да кажа, освен, че това просто е най-хубавата българска книга за последните десетина години... нямам думи да изкажа възхищението си...
Невероятна книга, написана с невероятно богат и образен език. Авторката те кара да се смееш и да плачеш в същото време. Това е книга за всеки българин – живеещ в България или в чужбина.
разговор между нас двете:
"-Здравче, как можа да бръкнеш в мозъка и да опишеш мислите му?
-Правя интервю с душата !"
Така приемам книгата на Здравка, разговор на нейната с моята душа !
С жаждата на изнемощели скитници очаквахме появата на тази книга, да ни даде глътка живителна бистра сила, та да вървим напред, през пустинята на днешния объркан свят, към спасението. Чудните истории прилепват душите ни към старото сърце на България. И слушат неговия ритъм, ритъм страстен, ако щете средиземноморски, но познат и желан откакто се помним.
“Невидимото за очите” изпълва страниците на книгата и ни доказва, че днес, както и вчера, Вярата ни води далече от мрака на празното съществуване.
Май се пооплетох с художествени похвати, не особено удобни за козирожкия ми ”технически темперамент”...
Все пак си позволявам да добавя:
“За честната дума на един приятел “осребрена” този път в пролята сълза – Наздраве! И на добър час на читателите!”
Благодаря и поклон до земята на Здравка за тази книга. Изумява ме начина, по който се докосва до народопсихологията както на българите, така и на англичаните. Само истинския талант може да пресъздаде по този начин това, което чувстваме всички. Като чета книгата съм горд че съм българин.
Най-сетне една добра книга от български автор.
Разказите са трогателни до сълзи. Те са като шарени мъниста в герданчето на нашенско момиче. Будят съвестта ни за отстояване на нашата идентичност. С изящество и лекота Здравка Владова - Момчева, поетеса и писателка, е извлякала от мидата на нашето, понякога сиво ежедневие, малки житейски истории - бисери върху съградения от нея паметник одухотворен !
Светла Назърова, българка
Книгата е прекрасна, зачетете ли я няма да съжалявате!
Прочетете тази книга! Тя е едно откровение на обикновената българска душа, каквато носим всички ние, само че го разбираме, чак когато сме далеч от дома. Както всичко, което обичайно си имаме, става скъпоценно, когато го изгубим. Макар че, Здравка никога не би изгубила България, българското вдъхновение, българщината. Някой от разказите бях чела преди в нейния блог и много се смях, сега, когато ги четох в хартиен вариант - плаках. Защото разбрах колко ми липсва любовта към България - това скъпоценно чувство, което сме забравили! Надявам се, че скоро ще бъда приятно изненадана от авторката с нови творби.
Наистина вярвам, че „Ало, България“ след време ще бъде сред най-показателните, автентични документи за орисията на България и българите на предела между 20-ти и 21-ви век.
Тази книга не се чете- тя се поглъща!
С възхищение от таланта на авторката!
В.
Великолепна творба.Изпипана от А до Я.Поздравления за авторката и издателството за безупречния стил и вкус.
В тази книга няма нищо случайно и самоцелно - като започнеш от дизайна на корицата и стигнеш до последния й ред. И чувството, което те владее, докато четеш, се нарича щастие. То идва от срещата ти с нещо изконно и голямо - от срещата ти с Твореца. Поглъщаш богатото и сочно българско слово и за пореден път се убеждаваш, че Родината - това е преди всичко духовна категория. Че разстоянията са без значение, когато си я скътал в душата си. От всеки ред блика любов към България, която те разтърсва до дъно и те прави щастлив, защото в душата ти зазвучават струни, вече позабравени от теб. И всичко това ти дарява една истинска Българка интелектуалка - съвременна, модерна и в същото време пренесла "като ковчега Ноев ... онова, което е в промени непроменно".
За мен книгата на Здравка Владова- Момчева "Ало, България" е събитие в културния ни живот и подарък за всички, които ценят голямата Литература.
На всяка цена прочетете тази книга! В нея е цялата наша България - тук и зад граница. Тя кара младите хора да се замислят , преди да напуснат страната ни и да потърсят щастие по света.
В тази книга ще научите какво става с душите ни, когато са в друг калъп. Мнозина гледат на Запад. Някои ще получат урок, други ще кажат – така си е. И понеже любовта към България в душата на Здравка е въпрос на манталитет, често пъти тя е субективна. Но го прави, защото иска да е субект, а не обект. В една страна като Англия, която ти дава много, но в доста случаи, ако си чужденец, невинаги е лесно да стоиш здраво и със самочувствие на краката си, Здравка подарява самочувствие, българско самочувствие.
Обичам българския й. Някои от творбите й са перлени.
Прочетете разказите. Знам, че ще намерите много в тях. Част от нея и част от нас са там, в думите й…
Снежина Мечева
директор на
Българското училище към Посолството на България в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
