Определено и категорично-чудесна поредица,иска се сериозна работа!Благодарим на издателството!
Проблемът {на} Спиноза
Автор: Ървин Ялом
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Преводач | Ангелин Мичев |
| Брой страници | 408 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 355 грама |
| Размери | 15x22 |
| ISBN | 9789542611486 |
| Баркод | 9789542611486 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Когато 16-годишният Алфред Розенберг е повикан при директора заради антисемитските си речи, наказанието му е да научи наизуст част от автобиографията на Гьоте. Розенберг е потресен да открие в нея, че неговият кумир, великият Гьоте, се е прекланял пред един евреин – философа Барух Спиноза. Цял живот Розенберг е преследван от проблема Спиноза: как е възможно Гьоте, титанът на арийската раса, да благоговее пред един представител на по-нисшата еврейска раса, какъвто е Спиноза. Завладян от тази загадка, Розенберг години наред се опитва да проумее идеите на Спиноза и тайната на неговото влияние върху големите немски мислители: Гьоте, Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше...
Барух Спиноза, от своя страна, също има проблем. През 1656 г., когато е само на 24 години, той е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради еретизъм. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си той е изпреварил времето си с няколко столетия и възгледите му за юдаизма и останалите религии, както и за политическото управление, които днес звучат много актуално, навремето са били изключително радикални. И въпреки че Спиноза е живял доста кратък живот в голяма изолация, неговите творби са оказали огромно влияние върху модерната философия. Какъв е бил обаче вътрешният свят на този велик мислител? Какво е оформило светогледа му?
СУПЕР е книгата !!!
Поне за хората, които обичат психологията и философията.
На мен ми върви чудесно, докато Шмит ми идва твърде философска, някак суховата.
Разбира се всичко опира до това, че в даден момент имаме разбиране за определени неща, поднесени по определен начин :)
Не бих казала, че не става, ама защо някакси не ме грабна - стигнах до средата и така и не продължих... а звучеше обещаващо...
Определено "Когато Ницше плака" е по-добрият от двата - за момента, разбира се. Единственото, което малко ме дразни у Ялом е МНОГОТО психоанализа. У "Ницше" беше дозирано, докато при Спиноза някак не вървеше. И едва ли някой му е казвал БЕНТО???
Иначе в този жанр е вече сред любимите ми заедно със "Сектата на егоистите" от Шмит :)
Супер е книгата, а идеите на Спиноза въздействат доста, само трябва да не сте предубедени.
Еееееееее, най-сетне! Ървин Ялом на български!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга на Ървин Ялом е в много отношения за "проблемът Спиноза", което ще рече доколко един човек живее в общност, където е пълноценен, пълнокръвен, чувстващ, и съвсем не най-накрая - обичан. Разглеждана така, книгата се оказва съпоставяща два привидни антипода. Отликата между два начина на мислене, от една страна, обявяването на разума и на липсата на свободна воля, а от друга - на първенството на волята и страстите, остава валидна, но и пред двата образа остава въпросът дали са, бихме могли да кажем, "щастливи" дълбоко в себе си при сравнително еднаквата самота. Измежду просвещенски по същност произведения, ахилесовата пета на Спиноза е по-скоро възможността за една обич, от която остава само споменът за няколко погледа и жестове...
Убедеността в живот в свободата е доминираща при философа, докато при идеолога на фашизма, бихме могли да кажем, степента на емоционално здраве, съответства на въвеждането на още един тематичен пласт в текста - психологията от съответното време, Зигмунд Фройд, Алфред Адлер и един реален психо-терапевт. В подобна перспектива, но в друго време, дори големият духовен интелект среща един вид другар, който му помага да достигне по-добро себе-разбиране. Така, единият образ е по-скоро като негатив на другия или обратно. Основните контури, отделящи ги от общия фон са почти едни и същи. Те преминават заедно през канавата на роман, който сигурно е сходен с предишните произведения на Ялом - "Когато Ницше плака" и "Лекът на Шопенхауер". Религиозната и историческата основи, върху които се разгръщат горепосочените теми, са пример за широка обща култура.
Чавдар Димитров, Хеликон София-Стамболийски
Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите научни книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на психиатрията и религията. Романите му „Когато Ницше плака“ и „Лекът на Шопенхауер“ се превръщат в международни бестселъри. Най-новата му книга – „Проблемът (на) Спиноза“, е преведена на повече от 20 езика и се радва на голям читателски интерес.
