Неохотният фундаменталист

Автор: Мохсин Хамид

Коментари: 1

Издател Жанет-45
Преводач Невена Дишлиева-Кръстева
Брой страници 192
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 244 грама
Размери 14x20
ISBN 9789544918309
Баркод 9789544918309
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 12.99 лв.

Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава Америка трябваше да бъде спряна не само в интерес на останалата част от човечеството, но и заради самата себе си.
Какво точно сторих, за да спра Америка, питате? Наистина ли не знаете отговора, господине? Колебаете се... не се тревожете, не съм чак такъв грубиянин, че да изтръгна насилствено отговор. Ще ви кажа какво направих, макар да не беше много, а и се опасявам, че може би няма да отговори на очакванията ви. Но нека първо напуснем този пазар; кепенците се затварят и наоколо започват да се навъртат неприятни типове...

от Ели / дата: 16 ное 2015

Разтърсваща. Искрена, непосредствена, лична, с неочаквани обрати. Двойнствена и изплъзваща се. И с аромат на лахорска кухня. От тия книги, които уж са простички и всичко си разбрал, а накрая се хващаш, че ги премисляш пак. Разбираем, човечен и все пак съвсем не невинен и добронамерен главен герой.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Това е един доста интересен текст от т. нар. бездомен автор - онзи, който не е у дома си, който изживява вечно изгнаничество. Дали в полето на някоя традиция в литературата, или като пакистанец, живеещ в Америка, пишещият заема една странна форма на изказ, която е сродна с "Падането" на Албер Камю или със "Записки от подземието" на Фьодор Достоевски. Тук потвърждаването на други сходства с посочените предци е по-скоро безсмислено, тъй като усещането за отстояние, дистанция или отчужденост между по презумпция свободното разказване и отразяваната действителност се проявява най-вече в развръзките. Не един и двама автори с подобна житейска и писателска съдба са избирали такъв път. Може би затова тук прави впечатление изчистеното изпълнение при изборa на главните ценности, които авторът разглежда при така състоялата се перспектива, а именно: завършване на университет, намиране на работа, среща с млада американка...


Периодично, в съответствие с гореспомената позиция, говорещият сякаш поставя себе си в ролята на отнасящ се към хора, които не откликват реципрочно, т.е., няма равенство в намеренията. Освен художествена, не липсва и директна критика към държавата, която би могла да стане нов дом, но според мен най-важният въпрос е дали в тона на човека, който срещаме като "неохотен фундаменталист", има разочарование.

Чавдар Димитров, Хеликон София - Стамболийски

„Неохотният фундаменталист” на Мохсин Хамид е предложението ми към всички почитатели на хубавата книга.


Подобно на Халед Хусейни, и тук текстът е обърнат към вътрешния свят на героя,  но разпънат между сбъднатата му американска мечта да бъде финансова акула на големия пазар и отхвърлянето й от самия него, от човека на другите традиции, неприемащи щедрите дарове на Америка и нещата, които тя самата отнема от хората.


Странното, но и изключително интересното е, че романът започва, разгръща се и завършва като монолог в рамките на един ден и разказва за настоящето на успелия пакистанец в Америка, пропит от света на капитализма, но и разкъсван от принципите на родната ценностна система. Този сблъсък го разпъва на кръст и преобръща живота му, особено след срутването на Кулите и след съдбовната му среща с Ерика, открила за него света на щастието и тъгата от раздялата.


Твърде лична и емоционална история за живота, в който етнос, религия и нация са без значение, когато човек обича. Истината не е Черна или Бяла. Тя е скрита някъде между нюансите, и то моите, или твоите. Вълнуваща и малко тъжна история като самия живот. Книга за страха и предразсъдъците, които ни отчуждават един от друг, но и за мъдростта да си на нивото на предизвикателството, наречено живот.


Сега имате шанс да погледнете и от другата страна на монетата на съдбата. Какво е да си в сърцето на един мечтан свят, който никога не успяваш да почувстваш като свой, ще разберете само ако се доверите на вдъхновението и талантливото перо на Мохсин Хамид.


Филмът по книгата дебютира на кинофестивала във Венеция през 2012г.


Запомнете този автор – Мохсин Хамид!!!


Не подминавайте книгата му!!!  


ТАЗИ ТВОРБА Е ЯВЛЕНИЕ !!!

Маргарита Янева, Хеликон Бургас

“Неохотният фундаменталист” e дебют на пакистанския автор Мохсин Хамид.


Заслужeни адмирации за превода на Невена Дишлиева-Кръстева .Уловила е верния тон на монолога, който изгражда книгата – целеустремена изповед, по маниера на източното писане леко монотонна в една посока – да ни накара да се вслушаме. Асоциираме веднага с “Белият тигър” от същото издателство,“Жанет-45”.


Там индиец разказва в серия гротескни писма живота си на китайския премиер. Тук пакистанец поставя своя на маса пред безмълвен американец, за да почерпи консуматорския свят с най-всепоглъщащата история – тази на изгнанника.


Агресията му е е вербална , оттам  неохотата му (не означава безсилие), той просто следва обстоятелствата. “Фундаментализмът” на героя, твърде осъзнат  за да бъде квалифициран като такъв, повдига страшни въпроси – достатъчно ли е една лична драма да подтикне човека към конформизъм; защо всяка самоизолация търси жертва, най-често в удобен за нея публичен образ.


Следим две пионки на глобалната политическа сцена – единият безименен,  властово статичен, другият налага да бъде чут там, където се развива –на улицата, в офиса, в университета, в сърцето на цивилизацията. Макар и съвършено чужд за нея, независимо колко дълго говори (живее) на повърхността й. Америка не реагира до мига на своето разкриване, вадейки  визитка или оръжие – жест, който наблюдаваме всеки ден, извън литературата.


Книгата е любопитна защото описва механизма на зараждащото се насилие при  липса  на диалог.
Прочетете я и говорете за това.

Людмила Еленкова, Хеликон София - България