Поредната графоманска шашмотевина на Гроздински. Ако ще и сто пъти да си смени името, няма да пробие в света на истинската литература.
Коментарът е редактиран от администратор.
Крака на костенурка
Автор: Николай Грозни
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Калоян Игнатовски |
| Брой страници | 374 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 334 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542811084 |
| Баркод | 9789542811084 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Обещаващ джаз пианист, роденият в България Николай Грозни, заминава за САЩ, за да учи в Музикалния колеж "Бъркли", Бостън. Тази посока на живота скоро му омръзва - и се преселва в Хималаите, за да изучава будизма. В това начинание го подкрепя дребничка тибетска монахиня на име Ани Дауа. Четирите години, прекарани в Дарамсала, Индия, са достатъчен период, по време на който натрупва многобройни проникновени и комични спомени, описани в "Крака на костенурка".
"Заминах за Индия, за да уча тибетски език, да участвам в дебати, да изучавам най-важните будистки текстове, да медитирам и да открия рецептата за навлизане в крайната реалност" - разказва Николай Грозни. Вместо това обаче той научава, че най-съществени за него са необикновените отношения с хората, които среща по пътя си. Макар да следва монашеския начин на живот, заради непокорния си характер често пъти му е трудно да постигне вътрешна хармония със себе си. Живеейки в крайно мизерни условия близо до резиденцията на Далай Лама, Грозни започва да изпитва съмнения, постепенно осъзнава, че животът на спокойно съзерцание не е за него, затова сваля расото и се отказва от тибетското си име Лодро Чосанг. В търсене на истината сред абсолюти и догми просветлението на Николай Грозни е, че животът е по-голям от всякакви категории.
Изданието е налично. Можете да направите он-лайн поръчка чрез активния бутон Купи или да закупите от книжарница Хеликон.
Кога отново ще я имате в наличност ?
Браво! Има български романист със световно звучене.
Фен съм на този човек! Книгата е страхотна! Човешка и дълбока.
Написана с тънко чувство за хумор - приятно поучителна, забавна, философска и четивна...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Крака на костенурка” е една от най-забавните и остроумни книги за важните неща от живота. На пръв поглед това е автобиографичен роман на Николай Грозни – българин, джаз пианист, който отива да учи в САЩ. Неудовлетворението го кара да предприеме пътуване към Индия, където се замонашава и прекарва няколко години в Дарамсала.
След по-нататъшно задълбочено четене, разбираш, че това е нещо повече от нечия история. „Крака на костенурка” е пътепис, социален роман, приключенски роман и книга, чрез която всеки, който си задава редовните въпроси за живота и неговия смисъл, ще спре да пита, ако не завинаги, то поне за известно време. Най-същественото е, че ще се посмее на героите и ще се надсмее на себе си.
Забавлението е гарантирано с Вини, Цар, Лодро Чосанг, Ани Дауа, геше Яма Цетен в среда като Индия, където всеки ден е истинско предизвикателство и като че ли е по-трудно да останеш жив, отколкото да постигнеш просветление.
Но не си мислете, че ще минете само с купона и играта на шах.
Тук има търсене, риск, осъзнаване, приятелство, будизъм. И освобождение.
Заради вникването в едно много различно, лежерно и лишено от притеснения битие, което се е изродило в нелечим мързел.
Факт е, че ние хората често си задаваме въпросите, но рядко предприемаме нещо, за да им отговорим както трябва. Е, „Крака на костенурка” е подобаващ отговор на едно човешко търсене.
Смешна книга за сериозните неща от живота или сериозна книга за смешните неща от живота.
Смело бих я препоръчала на всички почитатели на „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс.
„Не искам да имам нищо общо с Просветлението. Последния път, като го извадих от кутията, ми натроши цигарите, изтри цвета на очите ми и обърка всичките ми представи – не можех да се усмихвам, да се ядосвам, да се движа, да си спомням. Сякаш бях в болница с инфаркт. Сега поне мога да умра, когато си искам. Могат да ме гръмнат, докато пресичам границата. Да усещам болката. Да ида в ада. Свободен съм да правя каквото си искам. Мога да бъда лош. Мога да бъда добър. Има много възможности за избор. Също така мога да пътувам и да разглеждам нови неща.Това е животът, нали? Пътуване. Да срещаш нови хора. Да се изчукаш. Да изпълняваш различни роли. Буда може ли да преживее ада? А да преживее илюзията? Не може. Би могъл да я съзерцава, както се съзерцава картичка от Йерусалим. Така че не. Нямам нужда от Просветлението. Той нека го постига.”
Любина Йорданова, Хеликон Русе
