Единственият свидетел на красотата

Автор: Миро Гавран
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Фондация Българска литература
Преводач Александра Ливен
Брой страници 152
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 189 грама
Размери 21x14
ISBN
Баркод
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"Единственият свидетел на красотата" е смесица от любовна история и трилър, реалност и фентъзи, чието действие се развива на различни места в Хърватска и в екзотична Малта. Това е един роман за еоционална загуба, любов, самота и... литература. Литературата е толкова важна, колкото и самият живот. Авторът споделя, че е написал романа, за да възвеличае изключителния читател. Дори и това да е само един читател. Единственият свидетел. На красотата.
Миро Гарван е хърватски автор, роден през 1961 г. Ненгови творби са преведени на 35 езика, а книгите му излизат в 150 различни издания. Негови драматични и комедийни пиеси са имали над 200 премиери в световен мащаб и са видени от повече от два милиона зрители в театрите.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ние не съществуваме, ако не оставим от себе си усещане у „другите”, сякаш никога не ни е имало, сякаш нищо от нас не е било. Без „онзи другия”, без сблъсъка на срещите, никога няма да разберем какъв емоционален и морален облик имаме, „другият” е нашето огледало. Другият е химичната среда в която ние, като елемент, може да покажем на какви свойства сме способни. Сами безучастни и без общуване сме просто загадка.


Литературата е също такава среща между писател и читатели, сблъсък между нагласите предразсъдъците дошли от чуждите оценки и собствените чувства, които всяко едно произведение поражда. Всяко ново поколение може да намери нещо ново в класиците, познатите произведения да получат нов облик, който преди това не са имали „така епохите и писателите обновяват литературата, оставят нещо ново, нещо важно за бъдещите читатели и критици” За да имате свой живот, никога безрезервно не приемайте чуждите оценки, но и не подценявайте тези, които са покорили сърцата  на цели поколения. Такива разсъждения са скрити зад сюжета на книгата. Сюжет в който се разгръща образът на една жена, била за един „пречка”, а за другиго „истински живот”, убийца, любовница, майка, съпруга, писател – за различните „други” сякаш е „различни личности”, но, всъщност, различните усещания породени от един човек, дали събрани заедно водят до „реалистичен портрет” и съществува ли такъв?


Роман за измеренията на самотата, за търсенето на забрава, за бягството от себе си и за тайните на желанието. Ако вие бяхте на мястото на Брод (приятел и почитател на Кафка), бихте ли изпълнили предсмъртното му желание да бъдат унищожени ръкописите на произведенията му или бихте ги издали и споделили със света? Ако литературата е среща и бъдете свидетел на нещо изключително, на нещо красиво, ще го споделите ли със света, ще искате ли да го споделите или тайно и ревностно, ще пожелаете да си останете „единствения свидетел на красотата”?  А морално ли е да дадеш на някого нещо „красиво”, но без да му дадеш правото да го споделя? Дар или проклятие?


Тези и още „други” свои си въпроси можете да откриете в страниците на романа и „не позволявайте никому, дори на мен, да ви убеди, че бялото е черно, а черното –  бяло. Слушайте сърцето си и здравия разум, не се срамувайте от чувствата, които едно литературно произведение поражда у вас.” 

Невена Крумова, Хеликон Витоша