Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

На места „Проектът „Лазар” е една не лека книга. Имам предвид, сбогуването, или не, с идеала за смисъл - несподелимата участ без справедливост, ранната и незаслужената смърт, насилието видяно с очите на едно момче, страданията в едно семейство през перспективата на поколения.

В прозата на Александър Хемон има и други съставки, които остават ценни сами по себе си; до степен, която достига величината на въпрос пред мен. Все пак, ако допуснем, че този текст не е предимно едно ницшеанско отзвучаване на „Бог умря”, кое е фонът в това издание?

Прави впечатление особеното чувство за хумор, чието действие прилича на „черен хумор” или ирония, съответно под формата на вицове или признания за личния живот на разказващия. В други моменти, прозира пародия или фарс на официалната християнска религиозност. Според мен, последното не е съществено за виталността на това произведение. Изглежда, след избора на гореспоменатите, определено непривлекателни и познати теми, Хемон е бил изправен пред възможностите или да даде нозе на своя текст, или в крайна сметка да поръча катафалка за товара, понесен от главния герой, а защо не и от читателя, ако приемем такава идентификация. Според експертните оценки, въпреки че в случая можем да говорим за определен тип екзотика, понякога добре приемана от такива кръгове, авторът се е справил блестящо. Най-вече, присъствието на героите (в случая с този много добър писател то е мулти-културално) и усещането за саундтрак от няколко паралелни реалности, представяни като привидно различни откъси, правят чест на всеки ангажимент с този проект.