Проектът "Лазар"
Автор: Александър Хемон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Богдан Русев |
| Брой страници | 280 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 250 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542810988 |
| Баркод | 9789542810988 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Александър Хемон е роден на 9.09.1964 г. в Босна, от 1992 г. живее в Чикаго, САЩ. Следвал е в университета в Сараево. Романът му "Проектът "Лазар" /2008/ печели литературни награди и е високо оценен от литературните критици.
Сюжетът на романа е вдъхновен от истинска история: на 2 март 1908 г. Лазар Ейвърбук - източноевропейски емигрант с еврейски произход, оцелял от кървавия великденски погром срещу евреите в Кишинев през 1903 г., се вижда с Джордж Шипи, шеф на полицията в Чикаго. Срещата им завършва с убийството на Лазар. Хемон представя как един век по-късно босненският емигрант Брик, който работи в Чикаго като учител и журналист, печели стипендия, за да направи разследване и да напише книга за Лазар. Целта му е да го следва през целия му път от погрома в Кишинев до времето на преместването му в САЩ, за да възстанови истината за случилото се. Рора, фотограф и приятел на Брик от гимназията в Сараево, се отправя с него на пътешествие из Източна Европа. Редуващите се глави на минало и настояще проследяват историята на убийството на Лазар и тази на разследването на Брик. В един момент двете линии започват зловещо да се преплитат.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
На места „Проектът „Лазар” е една не лека книга. Имам предвид, сбогуването, или не, с идеала за смисъл - несподелимата участ без справедливост, ранната и незаслужената смърт, насилието видяно с очите на едно момче, страданията в едно семейство през перспективата на поколения.
В прозата на Александър Хемон има и други съставки, които остават ценни сами по себе си; до степен, която достига величината на въпрос пред мен. Все пак, ако допуснем, че този текст не е предимно едно ницшеанско отзвучаване на „Бог умря”, кое е фонът в това издание?
Прави впечатление особеното чувство за хумор, чието действие прилича на „черен хумор” или ирония, съответно под формата на вицове или признания за личния живот на разказващия. В други моменти, прозира пародия или фарс на официалната християнска религиозност. Според мен, последното не е съществено за виталността на това произведение. Изглежда, след избора на гореспоменатите, определено непривлекателни и познати теми, Хемон е бил изправен пред възможностите или да даде нозе на своя текст, или в крайна сметка да поръча катафалка за товара, понесен от главния герой, а защо не и от читателя, ако приемем такава идентификация. Според експертните оценки, въпреки че в случая можем да говорим за определен тип екзотика, понякога добре приемана от такива кръгове, авторът се е справил блестящо. Най-вече, присъствието на героите (в случая с този много добър писател то е мулти-културално) и усещането за саундтрак от няколко паралелни реалности, представяни като привидно различни откъси, правят чест на всеки ангажимент с този проект.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
