Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев

Автор:

Коментари: 2

Издател Изток-Запад
Корици меки
Език български
Тегло 447 грама
Размери 21x14
ISBN 9786191520053
Баркод 9786191520053
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Стара цена: 13.00 лв.
Отстъпка: 20.00 %.
Промоцията е валидна
за онлайн поръчки
от 18.03.2020 до 17.04.2020 вкл.

Цена: 10.40 лв.

*Продуктът е с фиксирана цена,
не се комбинира с други отстъпки.

Иван Дочев е свещеник. Цял живот венчава, кръщава, но и погребва. При грозотата на масовата смърт обаче той ен може да не си зададе въпроса за смисъла на саможертвата. Първоначално пред безименните масови гробове той се утешава с мисълта, че така трябва, че един ден "паметта на тия български герои ще се увековечи с паметници". С подчертано чувство за историчност той иска да убеди себе си, че "свобода винаги с жертви се изкупва". И независимо "колко майки, деца и жени ще се разплачат... България си изпълни дълга към свойте братя македонци и одринци". Колкото повече напредва армията обаче, толкова повече съмненията започват да разяждат вътрешната му убеденост. При вида на цели села, превърнати в лазарети, при нърцераздирателните стонове на стотици младежи той ще напише: "Всички тия са осакатени за свободата на Македония. А дали тя ще им се отплати? Ще видим."
Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден без изключение.
Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.
Особено интересно е описанието на влизането в Одрин - отношението към чуждото културно наследство като джамията на Синан, поведението на турското и гръцкото население в града, срещите с руския консул и др.
В издадената досега литература за Балканските войни няма подобен текст - повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия.

Ключови думи: Промо -20%

от Балканджията / дата: 10 апр 2012

Книга-документ - палци горе!

от Кирил / дата: 10 апр 2012

"Аз малко мислех за жена и деца, за приятели. Аз исках да ида, да си изпълня дълга и се върна отново при тех и да живея тих и спокоен живот”.

Невероятна книга

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Нацията е сбор от материалното и нематериалното наследство на даден народ и докато за материалната култура времето оказва своето пагубно влияние и тя бива унщожена, то нематериалната култура, “духът”, остава в паметта на поколения, след като народът е изчезнал от историческата сцена.


Авторът на тази книга сам по себе си е един необикновен пример за величието на българския дух, такъв какъвто го познаваме от времето на Паисий! Неговият дневник е паметник на всички онези българи, които вярваха във величието на България и загърбиха собственото си благополучие и даже живота си в името на великата идея за Обединена България. Независимо до кога съществува държавата, то нейният дух е със  сигурност е  запазен в подобни книги.

Красимир Червенков, Хеликон Пловдив

Тази книга е разказът на един шуменски свещенник за войната, такава, каквато я е видял той, без фанфари, излишен патриотизъм и геройства. Разказът започва с подбудите, които карат цял един народ, толкова масово да се включи в тази война.


Самият автор тръгва за фронта, оставяйки жена и пет деца. Изпратен е от своите съграждани със сълзи на очи и за тях самите, той казва че ги чувства като свои чеда. Описва местата, през които е минал, ситоациите, в които е попадал. Говори за обикновените хора, войниците, които той лекува, а не рядко и погребва.


Главни герои тук не са известни генерали и офицери, а обикновените хора спечелили тази война.

Красен Пенев, Хеликон Шумен