Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 „Мъгла” е не само първият /1907/ роман на испанския философ  Мегел де Унамуно, но е и основополагаща творба за създадения от него  жанр „нивола”, концентриран около проблемите за личното безсмъртие и духовния живот на личността, централни в неговата философия. И този път както творецът, така и човекът Унамуно се раздират между стремежа и амбицията на личността да бъде увенчана със славата на безсмъртието и рационалната й увереност в крайността на нещата. През целия си съзнателен живот писателят ще остане завинаги изкушен от това колебание между вярата и разума, защото постоянно търси смисъла на нещата. А за него точно този смисъл е главното, което придава съдържание на съществуванието ни. Въпреки всички съмнения - да вярваме, според Мигел де Унамуно е най-важното, но отново не е достатъчно – трябва и да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания и съмнението ни дебне постоянно, за да ни превърне отново в своя жертва, ако му го позволим.

      Много по-различна книга от „Абел Санчес”.

      Много по-дълбоко екзистенциално четиво.

      Много повече авторът ни допуска до вътрешния си мир

      Затова си струва да й посветим част от времето си, част от себе си, част от философията си.

НАПРАВЕТЕ  ГО !!!

ДОРИ  САМО  ЗАРАДИ  АВТОРА  МИГЕЛ  де  УНАМУНО.

Има нещо тайнствено в книгите. Сами привличат читателите си, разтварят се в ръцете им и правят достъпна емоцията и мъдростта, за която копнеят сърцето и разума. Как го постигат си остава загадка…

Този сюжет не ми е чужд. Понякога заема мястото на лайт-мотив в живота ми, друг път е на „гребена на вълната“. На вълната или в Унамуновата „Мъгла“.

Книгата на испанския философ-екзистенциалист събира най-малките частици на човешката душа, за да сътвори живи, истински герои. Герои, които познавате, преди да сте я чели. Тези, които излизат от рамките на страниците, придобиват бронята на личност и спорят с автора, с отредената им съдба. Поемат върху плещите си непосилната лекота на битието:  тежестта на страниците и градуса на тяхното горене. Пепелта.

Дълбините на човешката психика прозират в „ниволата“ на Унамуно. Малко са познавачите на тази тъй деликатна „материя“ като Достоевски… Истинско щастие, че може да се докоснем до тяхното изкуство и мъдрост.