Забравих да кажа, че отпечатаната книга не е просто фототипно издание, а е издание на личната Библия (издадена 1885 г.) на Учителя Петър Дънов. В края на изданието има снимки на бележките, които той си е водил в личния си екземпляр. Лично аз съм много доволна, че си я купих, тъй като искам да чета Библията, колкото се може по-близо до нейното първо новобългарско издание. За тези, които не знаят, Славейков, имал помощ от още няколко души, превежда за първи път на новобългарски език Библията. Дотогава тя е четена на старобългарски език от свещениците и само те, и други малцина високо (по онова време)образовани българи са можели да я разбират. Това е повратна точка в българската история, култура и духовност.

