Промоцията важи до изчерпване на количествата
Подборът
Автор: Али Конди
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 320 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789547712560 |
| Баркод | 9789547712560 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Обществото ги обвързва! Любовта ги освобождава!
Искаш ли да знаеш какво те очаква в бъдещето?
В Обществото решенията се вземат от Служителите. Кого да обичаш. Къде да работиш. Как да живееш. Кога да умреш.
Касия и нейните седемнайсетгодишни връстници винаги са вярвали в системата на Подбора. Тя им гарантира дълъг живот, добра работа и идеален партньор срещу нищожна цена - да се подчиняват на правилата в Обществото.
Така че, когато най-добрият й приятел се появява на екрана като определения за нея партньор за цял живот, Касия е напълно убедена, че това е правилното решение. Но миг преди екранът да угасне, тя вижда и друго лице... Сега пред нея стои невъзможен избор: между Ксандър и Кай, между единствения й познат живот и пътя, по който никой не смее да поеме, между перфектния подбор на Обществото и несъвършения избор на сърцето.
Роман за избора, за любовта, за смелостта да си различен, за несъвършенството на съвършените светове.
"Подборът" е история точно за този момент, за днешния ден. История, която ще се превърне в класика.
Модерно написан роман в традицията на емблематичните антиутопии "1984" на Джордж Оруел и "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри.
До кога е промоцията?
Някой който е чел и Подборът и Делириум може ли да изкаже мнение ? Защото на мен ми звучат еднакво ?
Искам да попитам тези които са я чели, дали става за 14 годишни, защото ми звучи доста сериозно четиво. И дали някой от главните герои умира? Звучи много интересна, веднага ще си я поръчам от Хеликон в Русе, ако става за моята възраст :)
Към настоящия момент книгата не е налична там. Моля, свържете се с Хеликон-Русе на тел. 02-460-40-71, за да уточните с екипа изтеглянето на изданието за получаване там.
Здравейте Хеликон,
Искам да Ви попитам има ли я книгата в книжарницата в Русе? Благодаря предварително!
Здравейте! Открих книгата наскоро, след като прочетох и Бредбъри. Съгласна съм, че се вижда подражанието в идеята, но по-женската атмосфера на книгата на мен лично много ми допада. Хареса ми изчистеният стил, думите просто се леят една след друга. На панаира ми казаха, че втората част ще излезе съвсем скоро. Мисля, че това е книга за по-вглъбени хора, за такива, които си задават въпроси, търсят, искат на разберат повече за света около себе си. Надявам се и втората част да ми дорнесе това усещане.
дано, книжката е много хубава
Току що видях, че книгата ще има продължение! Толкова се зарадвах! Книгата ще се казва Crossed, на сайта на авторката пише, че на английски ще излезе Ноември тази година, а третата част- Ноември 2012-та. Предвид как свърши пътрвата, очаквам другите две да бъдат доста впечатляващи.
Още една книга, която започнах да чета със скептицизъм. Обичам антиутопиите- Рей Бредбъри, Оруел...а тази ми се струваше, че няма да ми хареса тъй като е по-тийн. Но ми допадна, ще следя поредицата. Може би ще накара младите читатели да погледнат и към другите големи антиутопии и ще провокира интереса им.
До Ани П.
И аз съм фен на Кай, много приятно се изненадвам, че попадам и на други такива. Ани, много ще се радвам, ако ме потърсиш на скайп: dennie171
Иначе за самата книга - наистина се чете изненадващо леко за книга от такъв тип. Всъщност, получава се странно съчетание - история, която на моменти те кара да настръхваш, и в същотож време - такъв лек и приятен стил.
Лично за себе си мога да кажа, че моето възприятие за книгата сеи проени няколко пъти. Първо си казах: "Я виж ти, какво уредено общество, знаеш дори кога ще умреш". Но после... настръхнах при мисълта, че всъщност всичко, което имаш право да наизустяваш, да пееш, да харесваш, е сведено до определен брой. Стреснах се, защото до преди 1989 г. и тук беше така. И тук се опитваха да ни казват какво да четем и слушаме и как да мислим.
"Подборът" е от книгите, които те карат даэ се замислиш. И остават в съзнанието ти дълго след като си затворил и последната страница. И не, това определено не е четиво за плажа, може би дори не е за лятото. Това е книга, на която трябва да се отдадеш. И да я прочетеш отново и отново.
Купих си кингата във Варна, имаше нещо като панаир. Реших, че е подходяща за плажа. Май съм сбъркала - трудно ми е да кажа какъв тип е книгата, за каква възраст е, за плаж ли е или не. Но определено е хубава. Малко е ни риба, ни рак. А може би това е хубаво -у ниверсална е. Определено си падам по любовните триъгълници и дори във формат като този - тийнейджъри в антиутопичен свят - това ми хареса. Аз съм фен на Кай - дали с повечето момичета е така, да си падат по лошите момчета:)
В момента я чета и съм приятно изненадана колко увлекателна и интересна ми е. Изказът е много лек, а има толкова силни изрази. От този тип книги е, за които нямаш търпение да разбереш какво ще стане, а в същото време не искаш да четеш, за да не свърши хубавата история.
Едва ли авторката е имала намерение да надминава Рей Бредбъри. Но се е справила достатъчно добре. Стила е много приятен, грабва те и не те пуска до края. Чувствата са предадени много умело - цялата тази детска невинност, първото влюбване, осъзнаването... С удоволствие ще прочета и следващата.
Подариха ми книгата и я прочетох много бързо. Въздействаща е, една много младежки написана, но ужасяващо реална антиутопия. Заслужава си.
Книгата е уникална! Наистина. Още не мога да се отърся от всички емоции и чувства, които породи у мен. Радвам се, че посегнах към нея и реших да рискувам прочитайки я. Определено е едно от най-добрите ми попадения и се надявам още много хора да я прочетат и оценят.
Добре звучи, но никой не може да надмине Рей Бредбъри!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Наскоро беше издадена и втората книга от тази поредица. Схемата на героите, които Али Конди представя прилича на тази от трилогията „Игрите на глада” – различните взаимоотношения между едно момиче и две момчета в далечното или не толкова далечно бъдеще. В центъра отново изпъква младата героиня, но тук откриването на другата страна на един на пръв поглед съвършен свят е по-скоро преход на осъзнаването. Умението на авторката да градира напрежение впечетлява. Наред с това се очертава мисленето на един бъдещ антиутопичен свят, където личността среща структурите на контрол и се сблъсква с неизвестното. Вероятно още динамика предстои в продължението - „Кръстопът”.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
Светът на 17-годишната Касия Рейес изглежда направо идеален. Системата на Подбора, която управлява живота на Обществото, от което Касия е част, успява да осигури на народа едно наистина пълноценно съществуване. Съществуване без болести, без престъпност, без нещастни хора, направили грешен избор, избрали неправилна посока в живота.
Само трябва да вярваш в Системата, която вместо теб ще избере най-подходящия за теб партньор, ще определи какво трябва да работиш, ще ти каже какво да ядеш, каква музика да слушаш, с кого да се срещаш, колко деца да имаш и дори кога да умреш.
Касия вярва безрезервно в Системата до нощта на своя Подбор на партньор, когато става грешка и на екрана се появяват две лица. Тогава започват въпросите, раздвояването, осъзнаването, заражда се гневът и недоволството, появява се копнежът – по нещо което страстно желаеш, но не можеш да имаш. Тази, уж случайна, грешка й помага да „прогледне” и да се замисли за ограниченията, тоталната не-свобода и ужасния контрол, на който е подложено Обществото.
„Подборът” на Али Конди е един прекрасен пример за антиутопичен роман.
Книга, която ще те накара да се замислиш за света, в който живеем и за това дали пък не е за предпочитане този малко несигурен живот, в който обаче все още имаш правото да избираш – кого да обичаш и на какво да се посветиш, правото сънищата ти да си остават лична територия, правото да тичаш на воля, да се ядосваш, да се бунтуваш, да създаваш и да се наслаждаваш на сътвореното...
Мария Георгиева, Хеликон Бургас
Али Конди е бивш преподавател по английски език. Живее със съпруга си и тримата им синове край Солт Лейк Сити, Юта. Тя обича да чете, да тича, да похапва и да слуша как мъжът й свири на китара.
В.: Какво ви вдъхнови да напишете „Подборът”?
О.: Вдъхнових се от различни мои преживявания – по-специално някои разговори с моя съпруг и едно посещение на гимназиален бал, на който трябваше да пазим учениците. Както и от целия ми живот, влюбването ми, чувството, което изпитах, когато станах родител...
В.: По какво според вас „Подборът” се отличава от другите антиутопични романи?
О.: Мисля, че основната разлика е в това, че е по-слабо ориентиран към чисто физическото действие и повече към вътрешния свят на героите. Това е наистина историята на едно момиче, Касия, което трябва да се научи само да прави избор.
В.: Корицата на „Подборът” е запленяваща и загадъчна. Какво символизира за вас този образ?
О.: Не мога да си представя по-прекрасна корица от тази. За мен този образ е съвършената представа за Касия, главната героиня, и как тя е хваната в капана на своя свят. Това сякаш е един чудесен свят – балонът е толкова красив, - но освен това е и ограничаващ. И разбира се, зеленият цвят е много съществен за историята в книгата. Много съм въодушевена от корицата. Тереза Еванджелиста, дизайнерът, и Саманта Айде, фотографът и модел на снимката, са изключително талантливи.
В.: В „Подборът” Обществото определя за всекиго не само партньора му за цял живот, но и работата, с която ще се занимава. Касия е определена за сортировчик на данни. Ако живеехте в Обществото, каква работа смятате, че биха определили за вас?
О.: Определено нямаше да бъда сортировчик на данни. Ужасна съм с числата и въобще със знаците. Мисля, че сигурно щях да бъда учител или инструктор. Струва ми се, че нямаше да живея много добре в Обществото.
В.: Класическото стихотворение на Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината” е част от основната тема, която сте преплели в книгата. Кога за пръв път открихте това стихотворение? Какво ви накара да го включите в книгата си?
О.: Не си спомням кога за пръв път прочетох стихотворението, за което доста се срамувам. Но си спомням кога за пръв път чух запис на автора, който го четеше. Спомням си почти благоговейното чувство, което ме обзе, докато слушах колко внимателно произнася думите, как преминава плавно през редовете. Когато започнах да пиша книгата, стихотворението веднага се появи в съзнанието ми. Това е може би най-универсалното стихотворение, което някога съм чела. Убедена съм, че първият ред ще намери отклик в сърцето на всеки човек.
В.: Защо ви харесва да пишете за тийнейджъри?
О.: Обичам да говоря с млади хора за книги. Обичам да се опитвам да вляза в съзнанието им и да говоря с техния глас. Обичам го най-вече, защото в техния живот се случват ТОЛКОВА МНОГО неща и те влагат страст във всичко.
В.: Какви книги четяхте, когато бяхте малка? Повлияли ли са някои от тях на „Подборът”?
О.: Обичах и още обичам Ан Тейлър и Уолъс Стегнър. Спомням си, че за пръв път се „срещнах” с тези автори в девети клас и бях зашеметена от красотата на тяхното писане. Обичах всичко и от Агата Кристи. Мисля, че тези книги са ми повлияли – не по някакъв конкретен, специфичен начин, а в това, че ме накараха да изпитам желание да пиша истории за герои, които да предизвикат интереса на хората, да събудят любовта и вниманието им, както стана с мен.
В.: Какво искате да внуши на читателите „Подборът”, какво впечатление да остави в тях?
О.: Надявам се, че всеки ще вземе това, което му е нужно от историята. Надявам се, че ще има по нещо за всеки читател – независимо дали ще бъде герой или някоя сцена, която ще накара сърцето му да трепне.
В.: Ще има ли още книги след „Подборът”?
О.: Да. Ще бъде трилогия и втората книга вече е на път.
В.: Какво ви вдъхнови да напишете „Подборът”?
О.: Вдъхнових се от различни мои преживявания – по-специално някои разговори с моя съпруг и едно посещение на гимназиален бал, на който трябваше да пазим учениците. Както и от целия ми живот, влюбването ми, чувството, което изпитах, когато станах родител...
В.: По какво според вас „Подборът” се отличава от другите антиутопични романи?
О.: Мисля, че основната разлика е в това, че е по-слабо ориентиран към чисто физическото действие и повече към вътрешния свят на героите. Това е наистина историята на едно момиче, Касия, което трябва да се научи само да прави избор.
В.: Корицата на „Подборът” е запленяваща и загадъчна. Какво символизира за вас този образ?
О.: Не мога да си представя по-прекрасна корица от тази. За мен този образ е съвършената представа за Касия, главната героиня, и как тя е хваната в капана на своя свят. Това сякаш е един чудесен свят – балонът е толкова красив, - но освен това е и ограничаващ. И разбира се, зеленият цвят е много съществен за историята в книгата. Много съм въодушевена от корицата. Тереза Еванджелиста, дизайнерът, и Саманта Айде, фотографът и модел на снимката, са изключително талантливи.
В.: В „Подборът” Обществото определя за всекиго не само партньора му за цял живот, но и работата, с която ще се занимава. Касия е определена за сортировчик на данни. Ако живеехте в Обществото, каква работа смятате, че биха определили за вас?
О.: Определено нямаше да бъда сортировчик на данни. Ужасна съм с числата и въобще със знаците. Мисля, че сигурно щях да бъда учител или инструктор. Струва ми се, че нямаше да живея много добре в Обществото.
В.: Класическото стихотворение на Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината” е част от основната тема, която сте преплели в книгата. Кога за пръв път открихте това стихотворение? Какво ви накара да го включите в книгата си?
О.: Не си спомням кога за пръв път прочетох стихотворението, за което доста се срамувам. Но си спомням кога за пръв път чух запис на автора, който го четеше. Спомням си почти благоговейното чувство, което ме обзе, докато слушах колко внимателно произнася думите, как преминава плавно през редовете. Когато започнах да пиша книгата, стихотворението веднага се появи в съзнанието ми. Това е може би най-универсалното стихотворение, което някога съм чела. Убедена съм, че първият ред ще намери отклик в сърцето на всеки човек.
В.: Защо ви харесва да пишете за тийнейджъри?
О.: Обичам да говоря с млади хора за книги. Обичам да се опитвам да вляза в съзнанието им и да говоря с техния глас. Обичам го най-вече, защото в техния живот се случват ТОЛКОВА МНОГО неща и те влагат страст във всичко.
В.: Какви книги четяхте, когато бяхте малка? Повлияли ли са някои от тях на „Подборът”?
О.: Обичах и още обичам Ан Тейлър и Уолъс Стегнър. Спомням си, че за пръв път се „срещнах” с тези автори в девети клас и бях зашеметена от красотата на тяхното писане. Обичах всичко и от Агата Кристи. Мисля, че тези книги са ми повлияли – не по някакъв конкретен, специфичен начин, а в това, че ме накараха да изпитам желание да пиша истории за герои, които да предизвикат интереса на хората, да събудят любовта и вниманието им, както стана с мен.
В.: Какво искате да внуши на читателите „Подборът”, какво впечатление да остави в тях?
О.: Надявам се, че всеки ще вземе това, което му е нужно от историята. Надявам се, че ще има по нещо за всеки читател – независимо дали ще бъде герой или някоя сцена, която ще накара сърцето му да трепне.
В.: Ще има ли още книги след „Подборът”?
О.: Да. Ще бъде трилогия и втората книга вече е на път.
