Изгубеното куче
Автор: Ингрид Лий
| Издател | Унискорп |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 179 грама |
| Размери | 18.5x14 |
| ISBN | 9789543303250 |
| Баркод | 9789543303250 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
Ние, човеците, се отнасяме предпазливо към непознатите кучета,
точно както и към непознатите хора, но не би трябвало
да подхождаме с предразсъдъци към нито една раса, порода или цвят.
Прочетете тази прекрасна история, която ни учи защо.
Макензи е самотно момченце след смъртта на майка си. Баща му винаги е сърдит, недоволен и зает. Единственото му приятелче е Каси - кученце питбул. Един ден ядосаният баща изхвърля Каси и за нея започват безкрайни приключения. Скоро в градчето се понася мълвата за КУЧЕ ЧУДО, което спасява старица от пожар, предотвратява трагедия с влак, не позволява на момче да се удави…
Дали пък мистериозният питбул - герой не е Каси?
Ингрид Лий живее в Канада с кучето си Каси - о, да, тя е истинска - и двете си пораснали деца. Освен че е писателка, Ингрид преподава по много предмети, но основно по изкуство и английски език.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Още докато четях „Изгубеното куче“ си задавах въпроса към кого е насочена тази книга. Тогава една моя колежка каза нещо, което ми прозвуча като истинско прозрение: “Има книги, които не визират конкретна аудитория и точно това ги прави велики...“ Факт!
Е, аз съм от хората, които смятат, че случайни неща няма.
Това, че посегнах към книгата на Ингрид Лий не е плод на хаотична мисъл, а функция на любовта ми към кучетата.
В началото си казах, че ми напомня много на Ласи и нейната история, и да, нормално е да е така. И в двете книги се разказва за кучета, които са верни на своите господари, и то по един достоен за уважение начин. Говоря с носталгия почти, защото още чувам лая на декоративната ми лайка Жак. Да не говорим за скоковете във въздуха на любимката ми Елза /кралски пудел/, с която ни свързваше типа обич, като тази, която блика от всеки ред на „Изгубеното куче“.
Няма как да не симпатизираш на невероятната Каси и малкия Макензи. Историята ще ви накара да се замислите дали и вие самите да не „осиновите“ едно малко питбулче.
Едно е сигурно - никой не би останал равнодушен към подобно приятелство между човек и куче.
Веселина Желева, Хеликон Бургас
