Абе, пичове! Чакайте, че ме шашнАхте! Уважавам ви като издателство, ама това да не е поезия и бял стих - Моят танц СЪС живота. Закопахте ме, какво да обяснявам сега на децата, щом дори в заглавията на книгите има такива грешки? Възможно ли е да има някакво обяснение и оправдание на това? Не купувам колани от една българска фирма, защото години наред Улавят Бикът , сега ме отказахте и от Суейзи. Дори да го има вътре в някаква поетична форма, пак не е оправдано на корица, да знайте:)
Моят танц със живота
Автор: Патрик Суейзи & Лиса Нийми
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 212 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 343 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543218288 |
| Баркод | 9789543218288 |
| Категории | Биографии. Генеалогия, Художествена литература, Книги |
Пaтрик Суeйзи eдвa ли имa нуждa oт пoдрoбнo прeдcтaвянe - нoминирaн трикрaтнo зa "Злaтeн глoбуc", c глaвни рoли в двa oт нaй-любимитe филми нa вcички врeмeнa: "Mръcни тaнци" и "Призрaк" (пoзнaт в Бългaрия и кaтo "Дуx"). Учacтвa в oщe рeд xитoви зaглaвия, cлeд кaтo жeртвa бaлeтнaтa cи кaриeрa зaрaди кинoтo. Прeз фeвруaри 2008 г. Пaтрик cъoбщи, чe e бoлeн oт рaк нa пaнкрeaca в пocлeдeн cтaдий. Бoeц пo прирoдa, тoй нe пoзвoли нa злoщacтиeтo дa гo cвaли нa кoлeнe. Бoрбaтa му c рaкa бe вaжнa кaктo зa мнoгoбрoйнитe му пoчитaтeли, тaкa и зa cтрaдaщитe oт бoлecттa пo цeлия cвят. B мeмoaритe cи, кoитo държитe в ръцeтe cи, тoй прecъздaвa нe caмo личния cи cблъcък cъc cмърттa, нo и cвoeтo дeтcтвo в Teкcac, бeзбрoйнитe битки c нeизвecтнoтo, cпeчeлвaнeтo нa cлaвa cъc ceриaлa "Сeвeрa и Югa", прoбивa c "Mръcни тaнци" и "Призрaк", кaктo и дрaмaтичния cъвмecтeн живoт c любoвтa нa живoтa му Лиca Нийми.
Taзи книгa e eднoврeмeннo зaбaвeн, вдъxнoвявaщ, нo и дрaмaтичeн пoглeд зaд кулиcитe нa xoливудcкия живoт. Брaкът нa Пaтрик и Лиca e пътeшecтвиe нa двe cъдби, прeплeтeни в eднo и дocтигa кулминaциятa cи в трaгичнaтa биткa c кoвaрнaтa бoлecт, кoятo в крaйнa cмeткa нaдви Суeйзи. "Moят тaнц cъc живoтa" e яркo oткрoвeниe зa вcички, кoитo ca били дoкocнaти oт мaгиятa нa aктьoрcкия тaлaнт нa Пaтрик Суeйзи.
Много обичам Патрик Суейзи, почитателка съм му от времето на Севера и юга и Мръсни танци. Книгата е интересна, не съжалявам , че си я купих.Жалко за прекрасния човек и актьор.
Аз също съм почитател на П. Суейзи. Животът ми е белязан от неговите филми. Като по-малка четях всичко за него, събирах снимки, филми и т.н. Вестта за смъртта му ме разтърси, макар да става въпрос за човек, който не познавам лично. Отиде си на 14 септември преди две години. Наистина го обичах и продължавам да съм в плен на неговото изкуство. Книгата е написана на един дъх и се чете така. Който обича П. Суейзи, няма как да не хареса книгата му. Дори смятам, че има още много неща, които е могъл да разкаже за живота си. Прекланям се пред трудолюбието и любовта, с която е работел и творил, така силно отдаден на работата си. До последно се е стараел да бъде себе си, да играе силно. Младите актьори само могат да се поучат от него. Толкова скромен и земен човек. Прекланям се пред него и ще нося винаги в себе си спомена за този добър човек! Книгата си струва, ще ви накара да се замислите над много неща и определено мога да кажа, че животът ми се промени, след като я прочетох. Знам, че звучи силно, но е така. Ще ви накара да се замислите за смисъла на живота, а когато си опрян до стената и връщане назад няма, разбираш какъв си, какво си направил и дали си е струвало да живееш! В края на книгата, Патрик Суейзи пише: "Имам толкова много причини да живея.", знаейки, че съдбата ще му поднесе друго. Каква сила се иска да понесеш тази жестока присъда и да не паднеш духом.
Поклон!
хубава книга, макар че очаквах повече. не можех да не я купя, Мръсни танци винаги ще остане най-любимия ми филм и ще съм вечно влюбена в Патрик Суейзи, така че от тази гледна точка книгата си заслужава :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Имам приятел, който танцува така, сякаш се опитва да запази равновесие в центрофуга. “Мръсни танци“ беше любимият му филм и желанието му да подражава на Патрик Суейзи граничеше с мания.
Аз също харесвах Патрик, особено в „Точка на пречупване“, където му партнираше Киану Рийвс.
Когато медиите раздухаха новината, че е болен от рак, но ще продължи да снима сериала в който участва, най вероятно, като много други, и аз си помислих: “що се пъне тоя, а не си гледа последните дни от живота.“
Отговорът е - неговият танц със живота.
Винаги съм мислел, че Патрик Суейзи е актьор, който се е учил да танцува. Никога не съм предполагал, че е от онези „мъже в чорапогащници“, които са достигнали върховете в балетното изкуство, че нелепа травма по време на футболен мач ще го принуди да изостави изкуството на танца и центробежната сила на съдбата ще го запрати в Ню Йорк, където ще се препитава като дърводелец, преди да рискува и да се потопи в мътните води на машината за кино, наречена Холивуд.
И така ... страница след страница, стъпка по стъпка, с неговата изповед опознавах човека Суейзи, различен от наложения му в киното образ на танцуващия с цвички.
И, докато го опознавах, се чувствах страхотно.
В лицето на Малкия Бъди, както са го наричали в семейството, открих чудесен приятел и по-голям брат, какъвто винаги съм искал да имам. Такъв, за който въпросите и отговорите, любовта и мечтите, мизерията и славата не са борба с живота, а един безкраен танц.
Иван Гутев, Хеликон Габрово
Рядко книга е променяла толкова мнението ми за някого.
Тази автобиография не е обикновена, не е безцелното самохвалене и избирателната подборка спомени, които нерядко обагрят писанията в този жанр. Изповедта е честна, откровена до болка. Защото по времето, когато го пише, над Суейзи е надвиснал Демоклиевият меч на смъртта. И въпреки че сред текста той заявява ясно волята си да го победи, всички знаем, че не успя.
Животът на Суейзи вдъхновява. На младини, след кошмарна контузия в лявото коляно, той е отписан за американския футбол, но решава въпреки всичко да се отдаде на балета. Превъзмогва неимоверната болка, която никога не го напуска до края на живота му – при всеки танц, при всяка репетиция, при всяка сцена във филм. И се научава да я крие по един чудовищен начин. Той пише:
„Болката не е нищо друго освен едно усещане и можеш да избереш дали да му се поддадеш, или да го контролираш. По този начин успях да поддържам толкова дълго своята кариера и дори да се боря с рака. Болката, подобно на страха, може да бъде дори твой приятел, ако й дадеш тази възможност. Тя засилва концентрацията и ти позволява да се чувстваш жив”.
Пред мен се възправи един човек, комуто животът не е дал нищо наготово. Който след нелекия отказ от балета се занимава с дърводелство, за да издържа себе си и жена си Лиса, който буквално гладува, за да дочака мечтата си. Той дори сглобява кучешка колиба в момента, в който научава, че е избран за роля в сериала “Ренегатите”, който го спасява от глада! И не се отказва нито за миг.
И успява. Това е човекът, който гримира сам баща си преди последния му път. Който се справя с неколкократни потъвания в алкохола, обичайните брачни пропасти, измъква се на косъм от смъртта при самолетен полет. Докато не я срещна в лекарския кабинет. Но въпреки кошмарната диагноза и минималните шансове за успех, Суейзи завършва героично последния си ангажимент, който е поел, успоредно с химиотерапията и кошмарните болки. Безумец, но вдъхновяващ безумец.
Христо Блажев, www.knigolandia.info
