е как може само 2 звездички ?! страхотна книга!!!
Прозорци
Автор: Ж.-Б. Понталис
| Издател | Стигмати |
| Брой страници | 195 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 199 грама |
| Размери | 19x12 |
| ISBN | 9789543360956 |
| Баркод | 9789543360956 |
| Категории | Психоанализа, Психология, Хуманитарни науки, Книги |
|
|
|
Ж.-Б. Понталис е прочутият съавтор на също толкова прочутия "Речник по психоанализа". Но тук той се появява под друго лице - представя ни един свой частен речник, нещо като лексикон за лична употреба, като приканва и нас да произведем собствен, най-интимен речник.
Думите на тези страници не са строго овладяна, подредена реч. Понталис тръгва от възхвала на прозорците - "бих могъл да преразкажа живота... като наниз от отварящи се прозорци", - за да стигне до възхвала на светлите поляни. Размисли, срещи, озарения се подреждат тук, като изскочили от сънищата образи или долетели от дивана на психоаналитика думи, кратки историйки, наподобяващи романи: стара дама, която е загубила паметта си, мъж, който е скаран с някои от органите си, названието на цвете, спяща жена, дори фраза от книга... Странният вкус на детството, на спомените, на мъката и рая тук, вкусът на живота.
Ключови думи: Голямото четене
Гениални есета от прочут психоаналитик. Великолепни думи за любовта, секса, старостта, самотата.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Понталис е ученик на Жан-Пол Сартр и Жак Лакан. Синтезирал знанието, в неговия есеестичен стил се преплитат, без да се взаимоотричат, философия и психоанализа.
В настоящата книга той предлага на вниманието на читателите един съкровен речник. В него се четат смислите на думите, ситуирани в личността на Понталис.
Всеки от нас възприема по различен начин дадена дума, придава й уникален смисъл и изгражда в съзнанието си точен знак. Както красотата е субективно понятие, но за всеки красивото е хубаво и приятно.
Може би не това е главната цел на автора, но „Прозорци“ определено подтиква към размисъл и читателят започва да оформя границите на собствените си понятия.
До къде се простира красотата и що е красота за мен?
Непринуденото откровение извиква в нас желанието да се разпилеем като будистка картина върху пясък и малко по малко да изградим своя замък от представи, мисли и чувства за понятията.
Прозорците на нашият свят, които посрещат и слънцето, и вълната...
Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново
