Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Подобно на почти всичко, излязло изпод перото на Ранд „Химн” е  манифест на индивидуализма, либерализма и силата на свободния човешки разум.Стойността на тези най- висши във философията й ценности е изведена чрез конструирането на една примитивна, бездуховна, колективистична действителност. Това е свят, в който унификацията и равенството дотолкова са заличили индивидуалността, личността и свободната воля, че индивидите в това антиутопично общество разсъждават( доколкото това  изобщо им е възможно и разрешено)  в първо лице множествено число. В края на романа главният герой открива думата, която това колективистично общество е забравило и забранило, тъй като тя е най-страшната заплаха за съществуванието му – думата „Аз”. „Аз съм. Аз мисля. Аз искам.” – с тези еретични думи завършва пътя и търсенето на собственото „аз” на героя с име Равенство 7-2521.
Стойността на този роман на Ранд задължително трябва да бъде изведена и от историческия момент, в който той се появява – това е времето, в което колективистичните тоталитарни идеологии на ХХ век са в апогея си – това е моментът, в който нацизмът в Германия вече е премазал съпротивата  отвътре и е на стартови позиции за постигане на световно господство, а в Съветска Русия се развихря най-страшният сталински терор. Като се имат предвид и събитията, които се разиграват след Втората световна война, прозорливостта на Ранд е почти гениална и предшества тази на Джордж Оруел с точно 10 години. Едновременно боготворена и яростно оспорвана Айн Ранд действително доказва себе си като един от най-блестящите умове на ХХ век и всеки досег с творчеството и провокира било възторг, било отрицание и спор, но никога безразличие.

„Химн” - книга шедьовър, в която Айн Ранд излага ядрото на своята философия, а именно – отричането на колективизма и възпяването на индивидуалния дух, стремежи и постижения. Смятам, че всеки,който цени литературното творчество на Ранд ще хареса и тази книга.

Когато “Аз” е дума, която води до кладата

Какво става, ако думата “Аз” изчезне от речника на хората? Ако “ние” става естествено обозначаване на принадлежност, а идеята за индивидуалност е незаконна и считана за срамна и отвратителна?

Първото впечатление от “Химн” е именно сложната конструкция на изреченията, която изключва личната гледна точка. Ето как се представя главният герой: “Казваме се Равенство 7-2521, както пише на стоманената гривна с името, каквато всички носят на лявата си китка. На двайсет и една години сме. Висок сме метър и осемдесет и три и това е тегоба, защото няма много хора с този ръст.”

Героят е с дух на откривател, но в неговото общество няма право на избор на бъдеще – назначен е за метач. В разрез с установените и ненарушими правила решава да се влюби и по-лошо – да нарече любимата си с лично име. И така да й придаде индивидуалност. Да я отличи от масата. И проблемите започват…

Ранд рисува утопичното общество с присъщия й пламък. Тя с лекота изтрива от лицето на планетата досегашната цивилизация и поставя на нейно място едно примитивно общество, гордеещо се с откриването на свещите. Строгата йерархия се подразбира, но само се загатва, авторката търси съвсем различно нещо – довеждането на колективистичните идеи до тяхната ултракрайност. Нещо, което прави още по-реалистично в тритомния си шедьовър си “Атлас изправи рамене”.

Не забравяйте кога пише творбите си Ранд - „Химн” е издаден през 1938 г., между дебюта й с „Ние, живите” (1936) и „Изворът” (1943). Именно в тази плоскост трябва да погледнем към “Химн” – като апел да не се толерира крайнолявата пропаганда, а да се погледне отвъд нейните измамни картини.

“Изток-Запад” и “МАК” предоставят възможността “Химн” да бъде чут на аудиодиск в изпълнение на Татяна Лолова, аз лично останах изумен колко различно е внушението на творбата при слушане и при четене.

Общество, в което няма имена, няма „Аз“, а всичко е в името на колектива. Индивидуализмът не съществува. Децата се раждат планирано и с раждането им се определят техните професии.

Един напълно подреден свят, в който всичко се обърква, когато се ражда любовта, а с нея и желанието за свобода. Ражда се човекът с главно „Ч“, който крещи и се бори за собствените си желания и за собственото си щастие.

Книгата е истински химн на индивидуализма като най-ценното качество, присъщо на човека.

Манифест на индивидуализма и егоизма в най-добрата му светлина.

Почти по толтекски Айн Ранд учи всеки да живее собствения си живот и да търси собствения си път.

"Химн" е писана през 1938 г., т.е. 11 години преди "1984" на Оруел и напомня изумително на друга антиутопична класика "Ние" на Евгени Замятин (1921 г.)

История за будния дух, за вечно търсещия повече човек. История,  надживяла времето си, но продължаваща да звучи актуално днес, а може би и утре.

”Химн” докосва и играе с най-скритите ни страхове, че един ден свободата да сме различни ще изчезне. И ако е вярно, че знанието е сила, то хората са несломими в борбата си за нея.