Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

История за будния дух, за вечно търсещия повече човек. История,  надживяла времето си, но продължаваща да звучи актуално днес, а може би и утре.

”Химн” докосва и играе с най-скритите ни страхове, че един ден свободата да сме различни ще изчезне. И ако е вярно, че знанието е сила, то хората са несломими в борбата си за нея.

Общество, в което няма имена, няма „Аз“, а всичко е в името на колектива. Индивидуализмът не съществува. Децата се раждат планирано и с раждането им се определят техните професии.

Един напълно подреден свят, в който всичко се обърква, когато се ражда любовта, а с нея и желанието за свобода. Ражда се човекът с главно „Ч“, който крещи и се бори за собствените си желания и за собственото си щастие.

Книгата е истински химн на индивидуализма като най-ценното качество, присъщо на човека.

Когато “Аз” е дума, която води до кладата

Какво става, ако думата “Аз” изчезне от речника на хората? Ако “ние” става естествено обозначаване на принадлежност, а идеята за индивидуалност е незаконна и считана за срамна и отвратителна?

Първото впечатление от “Химн” е именно сложната конструкция на изреченията, която изключва личната гледна точка. Ето как се представя главният герой: “Казваме се Равенство 7-2521, както пише на стоманената гривна с името, каквато всички носят на лявата си китка. На двайсет и една години сме. Висок сме метър и осемдесет и три и това е тегоба, защото няма много хора с този ръст.”

Героят е с дух на откривател, но в неговото общество няма право на избор на бъдеще – назначен е за метач. В разрез с установените и ненарушими правила решава да се влюби и по-лошо – да нарече любимата си с лично име. И така да й придаде индивидуалност. Да я отличи от масата. И проблемите започват…

Ранд рисува утопичното общество с присъщия й пламък. Тя с лекота изтрива от лицето на планетата досегашната цивилизация и поставя на нейно място едно примитивно общество, гордеещо се с откриването на свещите. Строгата йерархия се подразбира, но само се загатва, авторката търси съвсем различно нещо – довеждането на колективистичните идеи до тяхната ултракрайност. Нещо, което прави още по-реалистично в тритомния си шедьовър си “Атлас изправи рамене”.

Не забравяйте кога пише творбите си Ранд - „Химн” е издаден през 1938 г., между дебюта й с „Ние, живите” (1936) и „Изворът” (1943). Именно в тази плоскост трябва да погледнем към “Химн” – като апел да не се толерира крайнолявата пропаганда, а да се погледне отвъд нейните измамни картини.

“Изток-Запад” и “МАК” предоставят възможността “Химн” да бъде чут на аудиодиск в изпълнение на Татяна Лолова, аз лично останах изумен колко различно е внушението на творбата при слушане и при четене.

Манифест на индивидуализма и егоизма в най-добрата му светлина.

Почти по толтекски Айн Ранд учи всеки да живее собствения си живот и да търси собствения си път.

"Химн" е писана през 1938 г., т.е. 11 години преди "1984" на Оруел и напомня изумително на друга антиутопична класика "Ние" на Евгени Замятин (1921 г.)

Подобно на почти всичко, излязло изпод перото на Ранд „Химн” е  манифест на индивидуализма, либерализма и силата на свободния човешки разум.Стойността на тези най- висши във философията й ценности е изведена чрез конструирането на една примитивна, бездуховна, колективистична действителност. Това е свят, в който унификацията и равенството дотолкова са заличили индивидуалността, личността и свободната воля, че индивидите в това антиутопично общество разсъждават( доколкото това  изобщо им е възможно и разрешено)  в първо лице множествено число. В края на романа главният герой открива думата, която това колективистично общество е забравило и забранило, тъй като тя е най-страшната заплаха за съществуванието му – думата „Аз”. „Аз съм. Аз мисля. Аз искам.” – с тези еретични думи завършва пътя и търсенето на собственото „аз” на героя с име Равенство 7-2521.
Стойността на този роман на Ранд задължително трябва да бъде изведена и от историческия момент, в който той се появява – това е времето, в което колективистичните тоталитарни идеологии на ХХ век са в апогея си – това е моментът, в който нацизмът в Германия вече е премазал съпротивата  отвътре и е на стартови позиции за постигане на световно господство, а в Съветска Русия се развихря най-страшният сталински терор. Като се имат предвид и събитията, които се разиграват след Втората световна война, прозорливостта на Ранд е почти гениална и предшества тази на Джордж Оруел с точно 10 години. Едновременно боготворена и яростно оспорвана Айн Ранд действително доказва себе си като един от най-блестящите умове на ХХ век и всеки досег с творчеството и провокира било възторг, било отрицание и спор, но никога безразличие.

„Химн” - книга шедьовър, в която Айн Ранд излага ядрото на своята философия, а именно – отричането на колективизма и възпяването на индивидуалния дух, стремежи и постижения. Смятам, че всеки,който цени литературното творчество на Ранд ще хареса и тази книга.