На крачка пред времето. Държавникът реформатор Мидхат паша /1822-1884/

Автор: Теодора Бакърджиева

Коментари: 14

Издател Авангард-принт
Брой страници 290
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 413 грама
Размери 23x16
ISBN 9789543370863
Баркод 9789543370863
Категории Световни личности, Спомени и документи, История, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Стара цена: 12.00 лв.
Отстъпка: 20.00 %.
Промоцията е валидна
за онлайн поръчки
от 18.03.2020 до 17.04.2020 вкл.

Цена: 9.60 лв.

*Продуктът е с фиксирана цена,
не се комбинира с други отстъпки.

"Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най - забележителната, най - привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо повече от качествата и организационния талант на Петър Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл - да направи Турция наистина "достойна да влезе в реда на европейските държави". - Феликс Канеци

Години наред Мидхат паша е на върха, а действията му са аплодирани, оспорвани, отричани, заклеймявани. Приятелите твърдят, че трудно може да се намери човек като него - образован, пословично работоспособен, отворен за всичко ново, практичен. Враговете, сред които посланикът на Русия в Истанбул граф Игнатиев, го обявяват за "революционер", който се стреми да ликвидира османската династия, да установи република, а себе си да провъзгласи за президент.
Масон, духовно свързан с Мевлевийския орден, Мидхат паша е продукт на своето време. И характерът, и съдбата му носят отпечатъка на 19 в., а една могъща някога империя рамкира битието и духовния му свят. Времето, в което живее, се отличава с нова динамика, с бързо настъпващи промени, които му дават възможност да се докосне до други културни пространства, да бъде част от големия свят.
Накрая животът му завършва трагично, но за хора като него трагичният край е предвидим - да вървиш на крачка пред времето, в което живееш, е трудно, самотно и безкрайно опасно...

Ключови думи: Промо -20%

от СТЕФАН ТЕОДОРОВ / дата: 28 сеп 2018

Коментарът е изтрит от администратор.

от Yusuf Demir / дата: 13 авг 2016

Скъпи приятели Теодора ,
Поздравления за тази красива книга . Ница и красиви книги да пишат пожелания , Аз изпращам моите поздрави и уважение .

Коментарът е редактиран от администратор.

от Bace / дата: 17 юни 2016

Чакам и една книга за чаламбата.

от съгражданин на турската агентка / дата: 09 юли 2015

ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА
Огнян СТАМБОЛИЕВ

„На крачка пред времето” или „Държавникът-реформатор Мидхат паша” е името на новата книга на русенската османистка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара, написана по идея на турския консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката, той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с „нов поглед, като непредубедена европейка”. За целта, заедно с посланика на Турция у нас, консулът Юджер, й издействал солидна субсидия от голямата турска банка „Зираат” за едно луксозно и безполезно, бих казал дори вредно, издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: „Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!”. Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Караджата / Мидхат е паша е неговият убиец!/ на хилядите достойни българи дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от нашите поробители, от най-опасните и коварните, „реформаторът” Митхад паша, който ако беше напълно успял с „реформите” си, сигурно сега щяхме да бъдем още в границите на Турция! Защото какво е целял всъщност този „велик и мъдър реформатор”? „Този ерудит, този философ, този строител? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството – още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен в атентата срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: „Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!”. Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство е имала Верди, а Полша – под руско : Мицкевич и Шопен. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно, варварско беше само нашето. То ни осакати за векове – промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с грозните турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60 милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
Няма да се спирам тук на хвалебствията на българската историчка за турския държавник. Да, той е направил доста неща,
доста е строил, реформирал, но за...Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски, жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно „похвално слово”, една ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че един български историк може да стигне дотам, да разхвалва един поробител. Защото Мидхат е имал една-единствена цел, реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес, Ердоган и сие искат да възродят омразната Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. „Влак на Османска империя” от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като „Филибе”, Ески Заара” и „Русчук”, като географската карта за турските училища, на която една трета от България е в...границите на Република Турция / Всъщност вече една трета от нашата прекрасна страна е вече под властта на петата колона на Анкара – антибългарската и противоконституционна партия ДПС/.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени, нищо, че от Анкара няма да получи пари, похвали и покани за гостувания за тях...

И накрая искам да цитирам нещо от самия герой на тази безродна и вредна книга, която е написан сякаш от турски, а не от позицията на български историк / като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст/.
Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" пред френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...”
Мидхат паша

от читател / дата: 05 яну 2014

Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" пред френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...”
Мидхат паша

от Никола Петров / дата: 26 ное 2013

Една изключително вредна протурска книга, платена с пари на голяма турска банка, в която истина за българофоба и българоубиеца Мидхад паша е напълно изкривена! Той е искал дори смесени училища и постепенно претопяване на българите, за да се запази
Турската империя. Сега турците настъпват отново на Балканите и скоро ще стане страшно и у нас като в Косово и Македония,но нашите продажни управници нехаят и доста глупави българи в желанието си да се "толерантни" стават смешни и плюят всичко българско и патриотично практически в угода на нашите вековни врагове и поробители, които ни осакатиха за векове!
Коментарът е редактиран от администратор.

от Милена / дата: 13 юли 2013

Много богата и изключително интересна книга, благодаря на авторката за труда й. Определено бях погълната от описваната епоха и дотолкова се вживях в събитията, че постоянно правех паралели между тогава и сега ...

от четец / дата: 16 дек 2011

Абе вие луди ли се бе хора...? Как може да пишете като изоглавени по две педи текст. Ако трябва да свършите нещо смислено човек не може да ви хване на работа, ама да драскаеи по форумите тъпотии нямате стигане. За мен това са сакати изблици стил "стил ала Атака"...

от bezpristrasten / дата: 16 дек 2011

Талантливо написана книга за талантлив и успешен поробител-две мнения няма.Но талантливо да ти бъркат в петвековна и все още незатваряща се дълбока рана,е неморално,меко казано.И нечовешко,точно казано.

от История / дата: 20 ное 2011

Това,което е написано в книгата е вярно. А за негативните мнения може да се каже, че са плод на дълго провежданата политика на отричане на всичко турско под влияние най-вече на Русия - империята им, културата им, историята им. Освен това от много години им се приписват всякакви злодияния - разни измислени генодици, като арменския например, въпреки че тогава турците са били нападнати от всички страни в стремежа на "цивилизования свят" да ги унищожи, но въпреки всичко турците са се защитили. Сърбите избиха и изгониха около 3 млн. мюсюлмани за около две години - мислите ли, че ако турците са искали на унищожат покорените народи не биха се "справили" за няколкостотин години?

от Василев - един много точен текст! / дата: 15 апр 2011

БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
Огнян СТАМБОЛИЕВ

Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници / сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 - 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски.
Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи.
Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти...Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори- българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания.
Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници.
А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят.
Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и техните „заслуги”:
ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет.
Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: реформите му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са...османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г.
Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един малък хотел и турска баня...Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи.
А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското турско робство, когато става нашата врата към Европа.
Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град / като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население – то е било главно в селата. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него.
И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.
Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев.
Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”, когото сравни с...Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха!
А в този пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане?
През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ.
В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е ...
„завършил Сорбоната в Париж” - само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат.
Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние?
Проф ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с агентурното си име... „агент Атанас”/?!/,
е сред най-отявлените наши османисти- туркофили. Автор на много трудове по темата „турско робство”, което тя упорито наричаше „османско присъствие” – колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с толкова много архиви, и да налагаш тази невярна, обидна и срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история / осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” – до известна степен - предава и родния си баща, големия наш историк Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”.
Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си – с турски историци!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да си напишат историята с германците или поляците с руснаците. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници.
Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година, което доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта самият Пантев! Слез 1989 година, той започна активно да публикува в печата / особено във в „Монитор”/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на ДПС, той изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това било „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка...” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост.
Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа.
В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил...анадолец! Не знаех, че те били много по. издигнати и по-добри от нас?!... Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкаора, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност не бях виждал!
Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по морални и цивилизационни мотиви до 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види
как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава.
Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно.
И не им пожелавам да узнаят...

от Ники / дата: 30 мар 2011

Долните две мнения са по-подходящи за форума на вестник "Атака". Те не казват нищо за книгата, а тя е написана леко и увлекатално. Авторката е уважаван историк османист, а фактите са си факти. Може и да не е бил приятел на българите, но е работил за родината си - нещо, от което и днес много от нашите държавни мъже могат да се поучат.
"Гледам и не мога да повярвам на ушите си", както се казва. Не мога да повярвам, че един средно интелигентен и четящ човек ще напише за рецензия на книга "Обичам/мразя някого и за това книгата не струва". А първото мнение направо ме удари в земята "ВРЕДНА книга!!!" С първия човек, който си е помислил, че има вредни книги, са започнали аутодафета. На този господин май му липсва цензурата от комунистическо, когато за последно у нас имаше "вредни книги". Една книга може да е непотребна някому, но не и вредна. Още по-малко някой друг може да ми казва кое трябва да чета и кое - не. Това е обидно!!!

от иван хаджиев / дата: 19 фев 2011

МИДХАТ ПАША НЕ Е ОБИЧАЛ БЪЛГАРИТЕ, НАПРОТИВ, БИЛ Е БЪЛГАРОФОБ И МАСОН!
В последно време доста се говори и пише в България за Мидхат паша.Че направил това и онова, че бил едва ли не ГОЛЯМ БЪЛГАРИН, това е пълна лъжа и изкривявана не историческата истина. За това, без да съм историк, реших да ви напиша само една малка част от неговото житие и битие.
Мидхат паша е турски управник в България през 19 век на Туна вилает/Дунавска област/ с център Русчук /Русе/,изпълнявал е длъжността на министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша по времето на султана Абдул Азис. Точно Мидхат паша е човекът, който пише до султана писмо с предложение за законопроект за промяна на турските закони като предлага на султана Абдул Азис да направи конституционни устави на управление в империята по западно европейския модел. МИДХАТ ПАША Е СЪЗДАТЕЛЯТ НА НЕ БЕЗ ИЗВЕСНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЕНИЧАРСКИ КОРПУС,КОИТО Е БИЛ ЗАБРАНЕН ОТ СУЛТАНА С УСТАВ.ТОИ Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА НЕ ДОТАМ ХАРЕСВАЩАТА СЕ НА СУЛТАНА ИДЕЯ ЗА НОВА ТУРЦИЯ.
Думата НОВА е МАСОНСКИ термин използван от бащата на републиките Италианеца ВЕЛИКИЯ МА?СТОР НА КАРБОНАРИТЕ /италианска ложа/ ДЖУЗЕПЕ МАДЗИНИ. Той използва думата НОВА в смисъл на РЕПУБЛИКА. Поради тази причина изглежда че е от обич към България и българите. Той прави всичко това във и за България за да може да възтържестува реда на масоните. Вярно е че той е първият турчин който изпраща българските деца да учат в чужбина по точно в лицея /гимназия/ в Цариград които е бил негова собственост. Той лично е разписал много фермани за строежите на МАНАСТИРИ И ЦЪРКВИ ИЗ БЪЛГАРСКО ЗА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА. Вярно е също че именно Мидхат паша построява първата жепе линия в страната / Русе-Варна/ НО НА КАКВА ЦЕНА? Висока много висока, бих казал, ИЗПОЛЗВА?КИ КАМЪНИТЕ ОТ ЕДНА БЪЛГАРСКА ПО СТАРА ДОРИ И ОТ ХРИСТОС КРЕПОСТ /ПЛИСКА/.разрушена от турските варвари!............И НА ТОВА НЯКОИ СИГУРНО ЩЕ МУ КАЖЕ,ОБИЧ КЪМ БЪЛГАРИЯ. Но всичко това е за каузата масонска. Но целта му е била постепенно да претопи българите като елемент от „нова Турция” и те никога да нямат своя свободна държава, тоест, Турция да ни погълне безвъзвратно и завинаги!Това е част от подготовката за създаването на нова Турция а не на нова България. Най- активния масонски период на Мидхат паша е 1869-1872година ..Той не е единствения брат по това време в България. Просветен в делото е бил и КАЛОФЕРСКИЯ ДЯКОН,ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ /ЛЕВСКИ/......НО ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА БРИКАДАТА ТАЗИ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ. Друго голямо дело на Пашата и братството е и спасяването на Русе от пълно унищожение от озверялата турска армия през руско-турската воина,след среща между неговия грнерал Делевар паша и българина-евре?н Иван Ведър/и двамата масони/.За да разберете добре какъв човек е бил Митхад паша,и защо е направил всичко това за българите трябва да сте запознати с масонските философия,идеология,обиективи,нрави и чак тогава можете да разберете какъв човек е бил той. Въпроса който задавам сега е:
КОИ ИМА ПОЛЗА СЕГА ДА ПОПУЛЯРИЗИРА ЛИЧНОСТА МУ ? Дали е антибългарската партия-мафия ДПС която в последно време загуби доверие в своя избирателен контингент след съмоубиството на техния касиер Ахмед Емин,
ДАЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО НА АХМЕД ДОГАН ДА СЕ БОРИ НА ИДВАЩИТЕ ИЗБОРИ С ВОЛЕН СИДЕРОВ ВЪВ ВАРНА,ЗА КОЕТО ЩЕ МУ ТРЯБВАТ И БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ ЗА СПЕЧЕЛИ,И ЧРЕЗ МИДХАТ ПАША ИСКА ДА ПОКАЖЕ НА БЪЛГАРИТЕ ЧЕ ТУРЦИТЕ НЕ СА БИЛИ ЧАК ТОЛКОВА ЛОШИ КАКТО СИ МИСЛЯТ НЯКОИ БЪЛГАРИ?
Дали е нещо друго за което не се сещам или е просто съвпадение, шега на съдбата не знам. НО ЗНАМ ТОВА ЧЕ МИТДХАТ ПАША СЪВСЕМ НЕ Е БИЛ ТОЛКОВА ГОЛЯМ БЪЛГАРОЛЮБЕЦ КАКТО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ УБЕДЯТ сега с продажните си и фалшифицирали истината писания –
НЯКОИ КУПЕНИ ОТ АНКАРА „БЪЛГАРСКИ” ИСТОРИЦИ!..
иван хаджиев

от иван жаджиев / дата: 18 фев 2011

ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА
Огнян СТАМБОЛИЕВ

„На крачка пред времето” или „Държавникът-реформатор Мидхат паша” е името на новата книга на русенската османистка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара, написана по идея на турския консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката, той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с „нов поглед, като непредубедена европейка”. За целта, заедно с посланика на Турция у нас, консулът Юджер, й издействал солидна субсидия от голямата турска банка „Зираат” за едно луксозно и безполезно, бих казал дори вредно, издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: „Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!”. Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Караджата / Мидхат е паша е неговият убиец!/ на хилядите достойни българи дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от нашите поробители, от най-опасните и коварните, „реформаторът” Митхад паша, който ако беше напълно успял с „реформите” си, сигурно сега щяхме да бъдем още в границите на Турция! Защото какво е целял всъщност този „велик и мъдър реформатор”? „Този ерудит, този философ, този строител? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството – още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен в атентата срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: „Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!”. Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство е имала Верди, а Полша – под руско : Мицкевич и Шопен. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно, варварско беше само нашето. То ни осакати за векове – промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с грозните турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60 милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
Няма да се спирам тук на хвалебствията на българската историчка за турския държавник. Да, той е направил доста неща,
доста е строил, реформирал, но за...Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски, жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно „похвално слово”, една ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че един български историк може да стигне дотам, да разхвалва един поробител. Защото Мидхат е имал една-единствена цел, реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес, Ердоган и сие искат да възродят омразната Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. „Влак на Османска империя” от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като „Филибе”, Ески Заара” и „Русчук”, като географската карта за турските училища, на която една трета от България е в...границите на Република Турция / Всъщност вече една трета от нашата прекрасна страна е вече под властта на петата колона на Анкара – антибългарската и противоконституционна партия ДПС/.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени, нищо, че от Анкара няма да получи пари, похвали и покани за гостувания за тях...

И накрая искам да цитирам нещо от самия герой на тази безродна и вредна книга, която е написан сякаш от турски, а не от позицията на български историк / като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст/.
Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" пред френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...”
Мидхат паша

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg