Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Запознайте се с "Мидълсекс"!

Да четеш "Мидълсекс" е като да опитваш сладкия плод на неясен обект.

Да препрочиташ "Мидълскес" е като да се "взираш в есента".

Вятърът, слънцето и хилядите пръснати листа, листа-истории, листа-съдби и ипъстрени души.

Прогорени като Смирна, червени като страстта на нотите, пулсиращи от кларнетите на Детройт, жълти и обезцветени като тъгата по женското лице.

Запознайте се с "Мидълсекс", позволете да си открадне  частица от съзнанието ви.

Написана изключително красиво, макар тъжно и самотно, книгата на Юдженидис е една от най-топлите и грабващи, и най-вече очовечаващи книги, които съм чела.
Книга, която руши граници, пътува отвъд ограниченията, тесногръдието и нормите.  Представя един нов и различен поглед за нас самите, за секса, за изборите, които правим и емоциите, които ни посочват правилния път.
Кал или Калиопа - човек роден два пъти - веднъж като жена, после - като мъж...
Два пола, две съдби на един и същ човек...
Но не темата за хермафродитизма стои изцяло в основата на романа.

 „Мидълсекс” е исторически епос, шеметно пътуване през времето и хората, за американската мечта, за етническата идентичност, за историята и корените ни, за религията, за гените, пола, възпитанието и любовта.
Стилът е елегантен, с чувство за хумор, зад което прозира мъдрост и лека тъга.
Мащабна модерна класика, с която ще преоткриете себе, за да се разбере, че въпреки различията ни - етнос, религия, култура, пол, мироглед, ние носим гена на човещината, който стои над всичко.
Силно я препоръчвам!

Какво става, когато брат и сестра гърци бягат от родното си място в Турция, подозрително познато с кръвосмесителни бракове и отиват чак отвъд океана, в земята на неограничените възможности, наречена Америка?

Още по време на пътуването с кораб правят секс и се венчават, пазейки ужасното безобразие в най-строга тайна през целия си живот, но примирайки от страх, че Божието проклятие ще се стовари върху тяхното потомство?

А потомството най-нагло се жени за братовчедка си и от всичко това произлиза едно родено момиче с объркани хромозоми, което от 17- тата си година се превръща в мъж?

Всичко това не е извратен сценарий за последния филм на Ларс фон Триер, а прекрасният роман на Джефри Юдженидис „Мидълсекс”.

Със сигурност Холивуд точи зъби за филмирането на майсторски разказаната история, не само заради факта, че тя е спечелила „Пулицър” през 2003 година. Дори и не само заради интересната роля на разказвача – хермафродит. И не на последно място заради типичната емигрантска сага, така любима на Америка, където всеки е имигрант или син или  внук на имигрант.

Много малко автори умеят да изплетат такъв подробен, исторически подплатен, дори на моменти научнообоснован изказ, без да досадят на читателя. Джефри Юдженидис обаче го може, спец е в това.

Въпреки големия обем на книгата, я прочетох с вдъхновение, неизпитвано от онова време на социализма, в което за хубавите книги търсехме връзки или стояхме с часове на огромни опашки.

Пътешествието във времето на обърканата пета хромозома на главната/главния героиня/герой Калиопа/Кал е един от най-човешките и занимателни разкази през последните няколко години. Жалко ще бъде, ако се запознаете с него след като вече е филмиран. Повярвайте, удоволствието ще бъде в пъти по-малко.

Запознайте се с „Мидълсекс” на Джефри Юдженидис, усещането от неговите думи е почти визуално. При това, без да впрягате в употреба много голямо въображение.

Неговото е достатъчно. А то е огромно.