Къщата на спящите красавици

Автор: Кавабата Ясунари

Коментари: 4

Издател Рива
Брой страници 128
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 129 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543202744
Баркод 9789543202744
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно.

На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. Идваше за първи път и нямаше представа дали е съдържателката или прислужница. Но, изглежда, като гост не биваше да разпитва.

Жената, дребна, прехвърлила четирийсетте и с много млад глас, сякаш умишлено си бе изработила този спокоен и равен тон. Тънките й устни почти не се отваряха, докато говореше, и тя едва поглеждаше събеседника. Нещо в тъмните й дълбоки очи обезоръжаваше недоверчивостта му, а и тя като че ли не изпитваше недоверие към него и очевидно се чувстваше господарка на положението. На бронзовия мангал къкреше железен чайник и жената запари чай. И чаят, и начинът, по който тя го запари, бяха изненадващо добри за мястото и обстоятелствата и целяха да накарат стария Егучи да се отпусне напълно. В декоративната ниша висеше картина на Каваи Гьокудо, вероятно репродукция, на стоплено от алени есенни листа планинско село. Нищо не подсказваше, че стаята крие необикновени тайни.

Ключови думи: световна проза, Преводна художествена литература, художествена литература

от читателка / дата: 16 окт 2013

На мен ми хареса. Като се замисля за книгата, въпреки че съм я чела преди време, и сега много ясно пред мен изплува обстановката и атмосферата в къщата и цялата самота, безнадеждност и копнеж за малко радост, които носеше главният персонаж. Като всичко сътворено от японски автор, и тази книжка е посвоему специфична, оригинална, помнеща се. И действително немската екранизация по книгата остава доста назад като сила на внушение и въздействие и може да се пропусне...

от Владислав / дата: 15 окт 2013

Някакви отзиви за книгата?

от севда / дата: 07 фев 2012

още първото ревю съдържа спойлер :( адски неприятно

от Йоана / дата: 27 окт 2011

гледах екранизация на книгата-доса посредствена,книгата е по-добра...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

През 1968 г. Кавабата Ясунари става първият японец, носител на Нобелова награда за литература, заради неговото разказваческо майсторство, разкриващо японското мислене и японската душа. На български език са преведени "Гласът на планината" и Танцьорката от Идзу, Елегия, а сега издателство „Рива“ ни предоставя възможността да се запознаем с още две произведение на Кавабата - „Къщата на спящите красавици“ и разказа „Една ръка“. Взех тази книга първо, защото е японска и второ, защото ме заинтригува заглавието, но... май не беше това, което очаквах. Идеята за остаряването - метафората с есента и края на живота е интересна, частта с припомнянето на младостта също, но като че ли нещо ми липсваше, за да има завършеност. Някак си нямаше извод или пък беше скрит надълбоко... : „Младостта умря, за да й бъде удобно на старостта, за да бъде утешена, да бъдат задоволени нейните потребности. Младото момиче умря. Без причина. Без смисъл. Защото старците не си стоят у дома при жените си, а ходят да си припомнят младостта, но само донякъде, защото на друго не са способни. Вместо да си намират други радости, се вглъбяват в нещо вече изгубено, което никога няма да имат, а и колко ли са оценявали ... "
Странно ми е това японско (а може би не само ) мислене, просто не го разбирам и сигурно никога няма да разбера.    
Е, ще продължа да се опитвам :)

Станислава Чалъкова, Хеликон – Велико Търново

Японската култура, и в частност литература, често са малко странни за нашите балкански нрави, понякога дори непонятни за българския читател. Но ценностите, стремежите и въжделенията на всички хора, независимо от произход и местоживеене, са близки и разбираеми.
Похватите и изразните средства на Кавабата Ясунари изграждат увлекателен разказ за страха от самотата, за желанието да споделиш мисли и мигове.
Влезте в „Къщата на спящите красавици“ и споделете не дотам самотните нощи на героя. Ще затворите последната страница очаровани и малко по-богати духовно.

Светлана Димова, Хеликон – Витоша, София

Това е една повест, която остави в мен много различни и противоречиви мисли за самотата, за младостта и старостта. Кавабата Ясунари е автор, който умело използва различни литературни похвати, чрез които ни запознава със странното японско мислене.
Става въпрос за къща, която е посещавана от старец, който се връща към своите младини,  чрез спящите голи красавици в публичения дом. Всичко е описано много реалистино, сякаш действието се развива пред очите ми.
Книгата си заслужава да се прочете, това е нещо много различно от досегашните неща, които са познати на българския книжен пазар.

Диана Атанaсова - книжар, Хеликон – Варна, Пикадили Парк