В "Законът на Устър" Джийвс ще трябва да впрегне целия си гигантски ум и несравними умения, за да отърве за кой ли път своя злощастен и безнадеждно тъпоумен млад работодател от кашата, в която ще го накисне заговорът да задигне сребърната каничка за сметана от дома на сприхав съдия.
Носителят на рицарско звание П.Г. Удхаус е признат за най-добрия английски хуморист на ХХ век. Творбите му са типично английски и представят предвоенния живот на английската висша класа. Удхаус е оставил в наследство общо 96 книги, но е известен най-вече с романите си за Бъртрам Устър и изключително изобретателния иконом Джийвс.
Поради неспособността си да отказва помощ на всеки нуждаещ се, Устър е въвлечен в заговор за кражба на сребърна сметаниера с формата на крава от дома на сприхав съдия. Това води след себе си верижни проблеми свързани с развалянето и подновяването на няколко годежа, с откраднат полицейски шлем, с откриването на малко подвързано с кожа тефтерче. Верният Джийвс е насреща и познанията му за човешката психика отново помагат на младия му работодател да се измъкне от създалите се ситуации.
Неизчерпаемото въображение на Удхаус за пореден път кара читателя искрено да се смее на абсурдните ситуации, а уникалните диалози между героите са наслада за всеки любител на английския хумор.
Гергана Нешкова, Хеликон – Варна, Мария Луиза
Патилата на П. Г. Удхаус в резюме
Сър Пелъм Гренвил Удхаус (за приятели - Плъм) е роден на 15 октомври 1881г. в Гилдфорд, Съри, Англия. Умира на 14 февруари 1975г. (точно на Св. Валентин) в Саутхемптън, Ню Йорк, САЩ. Получава образованието си в колежа \"Дълуич\", където е член на училищния отбор по крикет ( той не губи интереса си към играта и по-късно). Тренира и бокс. В този период от живота си среща и се сприятелява с представители на английската аристокрация, които по-късно служат на Плъм за прототип на някои от главните герои в книгите му. След колежа Удхаус работи 2 години в Банка на Хонк Конг и Шанхай (получава назначението чрез приятели на баща си), но напуска, за да изкарва прераната си като журналист и писател. Праща разказите си на много вестниции списания. През 1902г. той започва да списва колконката \"Между другото\" на стария вестник \"Глоуб\". В същото време продължава да праща разказите си и допринася за съществуването на серия от училищни разкази за списание за момчета - \"Капитанът\"(в едно, от които за първи път се появява образът на Патсмит).
На 28-годишна възраст (1909г.), не много преди Първата световна война, Удхаус отплава за Новия свят - САЩ (това е второто му посещение; първото е през 1904г.), където продължава да пише кратки разкази , а също така се изявява като театрален критик за вестниците. Прави серия за Съботния Ивнинг Поуст (за следващите 25 години почти всички негови книги се публикуват за първи път именно там). По същото време Плъм среща хора, които се движат в музикалните кръгове и под тяхно влияние започва да пише текстове на песни, пиеси, взима участие в създаването на мюзикъли , но не изоставя и разказите - Патсмит журналист (Psmith Journalist 1912г.), Джим Тайфуна(1918г. Picadilli Jim).
На 33 години (1914г.) Удхаус се жени.
През следващите няколко години Плъм пътува с трупите, които представят творбите му и решава да се установи във Франция (той живее във Великобритания и САЩ до 1934г.). От 1930 до 1935г. той пребивава близо до Кан (наема къщата близо до Кан през март 1932г., но заживява в Ле Токя през 1934г.).
През 1939г. за заслуги към британския език, Удхаус се сдобива с докторска степен от Оксфордския университет.
В началото на Втората световна война бива преследван от френското правителство по време на така наречния \"лов на шпиони\". Когато войските на нацистите окупират Франция, Плъм е заловен и изпратен в Германия. След войната продължава да пише книги, но освен писане на текстове за песни и мюзикъли, се пробва и като продуцент (с различни степени на успеваемост)
През 1955г. (на 74 годишна възраст) всичките проблеми на сър Пелъм Гренвил Удхаус намират разрешението си и той получава американско гражданство, след което се установява в околностите на Ню Йорк до самата си смърт. А тя настъпва в 1975г., малко след като е посветен в рицарство от кралицата на Великобритания.