Две сестри. Едната е заела мястото на задната седалка на автомобила, другата - до шофьора; едната е свадлива и невъздържана, другата - деликатна и любезна. Двете пътуват из днешна България.
"Крайно време е да бъде обяснено: кой демон ни е юрнал да преброждаме надлъж и шир страната на баща ни, която така многословно ненавиждаме, като послушни, набожни християнки?"
Романът на Сибиле Левичаров е хапливо, безпардонно и извънредно комично уреждане на сметките на една дъщеря с баща й и страната, в която се е родил.
Ключови думи: Време за любима книга
Прочетох тази книга сравнително бързо, макар че на няколко пъти ме накара да скърцам със зъби, удивен от всичко, което тази полубългарка пише за родината на баща си и хората, които я обитават.
Да, Сибиле Левичаров казва, че това е героинята й, а не самата тя, но с изказванията в интервюта за немски медии виждаме, че това e полувярно, общо взето като нейния произход, който също е полу-.
В интерес на истината Сибиле Левичаров вижда всичко онова, което всеки един нормален и средноинтелигентен българин критикува гневно всеки ден.
Но всеки прочел книгата и знаещ поне коя е столицата на България, ще се убеди, че образите и събитията, диалозите и монолозите, са поставени под лупата на изопачаването.
И за всеобща изненада, книгата "Апостолов" получава награда. Награда за омразата на един литературен субект, който е автобиографичен /според немските медии/, към миналото си.
Явно в Германия имат нужда от подобни литературни образи.
Иван Симеонов-Хеликон-Варна(Мария Луиза)
“Апостолов”е на път да спретне политически скандал между България и Германия, две страни, свързани с традиционна историческа предопределеност. В основата на „драмата“ естествено и тук, стои жена - германка с български произход и манталитет, както личи от целия текст, предизвикал негативната емоция.
Дамата описва в цветист монолог дългото си пътуване из България със своята сестра ,
в един автомобил ,чийто шофьор хитроумно е кръстила Апостолов ,събирателен образ на всичко българско , във времето и пространството.Поводът за разходката им е абсурден-да се погребат в пищна церемония, на родна земя , тленните останки на шепа емигранти, един от които, по стечение на обстоятелствата е баща , самоубиец и ...българин.
С фройдистки замах, литературен талант и исторически скептицизъм е създаден романът “Апосолов” и с тези си качества печели голямата награда на Лайпцигския панаир на книгата.
Как се чете в България? Буквално. Като вестник. С кръчмарски патриотизъм и националистическа параноя.
На всички читатели, които не са хленчеща жена от задната седалка , които здраво държат кормилото и смело управляват живота си, препоръчвам тази книга.
Людмила Еленкова - Хеликон, София - Гранд хотел България
Сибиле Левичаров /Левичароф/. Родена е през 1954 година в Щутгарт. Баща й е българин. В новия й роман "Апостолов" се разказва за две сестри, които заминават за Бъгария, за да върнат тленните останки на починалия им баща в истинската му родина.
Стряскаща ,негативна книга за България, писана на немски ,за пазара в Германия.Книгата има успех там – очевидно има търсене на сюжети ,очернящи Източна Европа и новоприсъединилите се членки на Европейския съюз.Темата е популярна ,не само в Германия, но и в другите „стари“ в съюза.Вероятно скоро ще се появи на български и романът“Соло“ на младия индиец от британски произход Рана Даспугта, който също не е особено ласкав към родната действителност.
България е "една отвратителна, тъпа страна"- това е мотото на „Апостолов“, мото ,което не оставя възможност да се наблегне върху литературните качества на творбата .Да са подготвени почитателите на Велико Търново,Арбанаси ,Шумен ,Варна , Несебър ...,София. Прочететe тази книга , иначе вероятността да ви изманипулират е голяма !
Антон Марваков , Хеликон - Благоевград