Висят като камбани в двора
отгоре лястовичите гнезда
и успокояват безметежно взора.
Какво, че няма птици над леда?
Сега е зима:
сякаш топла есен.
И в моята запяваща душа
отново блика дивна песен.
Befinden.
Кротко е пред мене.
Стихнал:
се теша.
Аз зная:
има болка и отсъствие.
Без път съм днес
Сияен.
Пред леда.
Но пак ще има спомен
като знак,
напътствие,
ще има пак откос от птичи полед -
намек за очаквано от тебе „да".
Ти - мое песенно отсъствие,
камбанен дъх
(всред глухота).
Димитър Зашев,
на писано през зимата на 1999 г.
Оцелели рими
Автор: Димитър Зашев
| Издател | Алтера |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 225 грама |
| Размери | 21x12 |
| ISBN | 9789549757293 |
| Баркод | 9789549757293 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен.
Склопявяне на поглед само
и вече истински далече...
Стаяване на дъх съсечен
и вече истински далече...
С отвърнат слух, докрай обречен
на скок в растение нямо.
Добре дошъл при всичко странно
след бездиханното сърдечие.
Склопявяне на поглед само...
(Димитър Зашев)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
