Брилянтна!
Кратка история на самолета
Автор: Захари Карабашлиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 124 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 165 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542805014 |
| Баркод | 9789542805014 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
“...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс..”
Захари Карабашлиев е автор на романа "18% сиво", kойто за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" спечели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон".
Авторът живее и работи в Калифорния. "Кратка история на самолета" е втората му книга.
Само тази книга бе достатъчна, за да направи Сиела най-доброто и пристижно издателство за съвременна българска литература. Тук има всичко, с което едно издателство да се гордее - гениален текст, перфектен маркетинг и тотална реклама. За това продажбите са рекордни и за това Захари се превърна в звезда, с която не може да се мерят нито Господинов, нито Русков, нито Дончев, нито Фотев, нито Попов, нито Делчев, нито Денчев, нито Русев, нито Марков...
Супер е Захари!
Нека да да си признаем, че разказите на колегата Захари Карабашлиев, не са най-силната му страна. Виж романа си го бива.
Чудесни разкази, жалко че от някои коментарчета по-долу ми се догади, от злобичката по-точно. Все опитвам да не обръщам внимание на дребните човечета, ама не винаги се получава. А иначе поредната приятна изнанада, останах доволен.
Поредният женски автор. За да имате "успех" в литературата, разкайзвайте истории предназначени за жени. това е гаранция, че ще ви купуват и се мазнете всячески.
Абе защо толкова го тикате напред тоя срвитьор не мога да разбера. Даже го изтъпанихте да ни учи как се пишат романи. Мислих да му кажа какво мисля в очите ама ми се стори излишно. Е, голям нарцис, голям 'ум'. Но нармално, като има толкова много пари отзад, какво ли не правят парите.
Явно е, че се работи този да го направят наследника на Господинов. От трън та на глог дето има една поговорка.
Който иска да вярва, че е добър да вярва, но истината е че зад него стоят силни хора и наливат луди пари да ни внушат че е голям талант. И хорицата... купуват.
книгата е много интересна браво!!!
Светлозара, да ме прощаваш, всеки има право на мнение ама си крайно субективна! Невероятен Захари!
Чудесни разкази! Браво!
С удоволствие ги препоръчвам на всички, които обичат да четат и българска литература.
Брей, каква злобичка се излива тук-там из коментарчетата:) Някои хора не умеят да живеят нормално. Прекрасна книга! Браво на автора- хубаво е, че не му пука за това, кой какво мисли.
:)
Да, видяхме. Даже бяхме на нея и се учудихме колко ли трябва да са самонадеян за да поставиш подобна ''творба''... Не знам какво още трябва да стане за да разбере нашия народ, че не всичко, което идва от Америка си заслужава. Но нали Любен Дилов го прехвали и още хората си мислят, че е този Захари го бива. Все пак да не забравяме, че Дилов каза на ''Голямото четене, че ,,Междугалактическия стопаджия'' бил много по съдържателен роман от ''Под игото''. A иначе ''Хеликон'' могат да дават на това момче родом от Варна колкото си щат награди. Те явно се интересуват само от продажбите, а не от съдържанието на текстовете! Моля вижте също и във форума, какво пишат за него. Там и Капка Касабова го е осмяла много деликатно.
Видяхте ли какво стана с пиесата на Захари? Пълен провал!!!
Впечатлена сам от 18% много. За разкзите- вълнуващи и то страшно много! Любими - "Старото злато..." , "Жетлаг",...' Топлина на непозната"... ' Къща в планината"... "РАЗСЕЙКИ" - най-смелия разказ, които съм чела.
Н
За 18% - възхитен съм!!!
За втората книга на Захари - Споделям мнението на Валери Иванов.
Много ми хареса “18 % сиво”, прочетох го за 2 дни; обаче разказите “Кратка история на самолета” някак не ми допаднаха. По този повод бих искал да направя една по-обща лична скромна констатация: Сякаш българските писатели се изчерпват с първата си книга. Чета ги доста и това ми се набива на очи. Наблюдава се не само при Захари, но и при първия роман на Людмила Филипова “Анатомия на илюзиите”, както и при дебютния роман на Мартин Ралчевски “Безкрайна нощ”. Също може да се види дори и при сексуалните творби на Иво Сиромахов, Теодора Димова... и т. н. Прекрасни първи книги – слаби продължения! Ще обобщя казаното така: За радост у нас потенциал ИМА, но няма постоянство и сила. :)
Браво \"ХЕЛИКОН\"! Чудесно представяне на разказите в Бургас!
"18% сиво" ми хареса много и я препоръчах на приятелите си, но тези разкази, за съжаление, са доста слаби. Жалко!
Много моля Г-н Карабашлиев да спре да си пише сам коментарите за собствените си книги под чужди имена.
И то във всички сайтове за книги!!!
Да издадеш втора книга е по-голямо изпитание от това, да издадеш първата. Освен това краткият разказ е сероизен препъни-камък за много писатели. Зак, знаех си обаче, че това не важи за теб! :-)))
Благодаря ти за хубавата книга! Отново успя да докоснеш сърцето ми!
Има вече 4-то издание на "18% сиво" ...
Браво на СИЕЛА! И "Самолета" има вече две издания...
Абе, как може "18% сиво" да е изчерпана и издателството да не произведе веднага нов тираж?! Изумен съм.
Аз си я имам, но исках да я подаря на приятел. Кога ще се усетите?
Изобщо не знам как може да не хареса книгата на някого, но...Разни хора, разни идиоти!
Книгата е дотолкова вдъхновяваща, че човек се чувства като да са му изкарали въздуха рязко от дробовете и да са го върнали с три пъти по-голяма скорост.
Красиви разкази! Браво!
Колев, слаб ти е ангелът на теб. Дай ми пример за по-добър автор на разкази сега. А да те видим? А ако не си прочел "Разсейки" или "Златото на Синсинати", направи го най-сетне!
Книгата е страхотна! Който я прочете няма да съжалява, но какво да си говорим- достатъчно е само да кажем, че Захари Карабашлиев е авторът. :-)
Самолета на Захари ще ви вдигне точно дотам, докъдето имате нужда да стигнете точно сега. А ако изобщо има приземяване, гарантирам, че ще е плавно и меко и ще ви се иска да ръкопляскате на пилота за уменията. Приятен полет!!!
Тъпотии... По-добре да не ги бях чел!
Ако правилно съм чула - имаше много хора на премиерата - Йордан Ефтимов каза, че имал усещането, че днес българската литература била в по-добро състояние, отколкото преди десет или двайсет години. Тази книга ме накара да му повярвам.
Браво на Хеликон:)
Много ми хареса както винаги това, което е написано от това талантливо момче. Не зная защо ние все оплюваме нещо...някъде прочетох поредните глупости вместо да се гордеем. Заслужава си да я прочетете. Който обича да чете, разбира се!
Книгата е уникална! Много много ми хареса!
Очаквах втората книга на Карабашлиев с интерес. След успеха на правата, ми се струваше че ще се разочаровам. За радост- открих един истински, успокоен и още по-вълнуващ Захари Карабашлиев. Браво!
Още една страхотна книга от Захари Карабашлиев. Поздравления!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Искрени и дълбоки разкази, откровени до болка и саморазрушение, оставящи без дъх човека, който ги чете.
Майа Цветкова, Хеликон Витоша
Много мило, топло и сърдечно човешко същество е Захари Карабашлиев, който мина за един светъл и одухотворен следобед през Стара Загора, за да представи сборника си с разкази „Кратка история на самолета”. Нито на човека, нито на писателя Захари му отива да го сравня префърцунено като „съвременният Йордан Йовков” в този сборник. Обаче пък е така – и като стил, и като усещане има еднаквост! А и съм сигурна, че Йовков би се гордял с разкази като този на Захари, наречен „Къща в планината”, с „Топлина на непозната” и с повечето от сборника. Даже с всичките.
Захари Карабашлиев е много, ама много сладкодумен разказвач. Разказите му „светят” като настолна лампа от цветно стъкло, а сърцевината и – електрическото тяло, крушката – е от тези, старомодните, дето Европейският съюз ще ги забранява. Светят в нощите на четене, когато искаш да поговориш сам със себе си, нужно ти е...
Далеч зад Океана, Захари Карабашлиев е отнесъл със себе си, за да ни я върне в разказите си два пъти по-красива една България – чиста като детството край сладкарницата-самолет, топла като непознатата жена в автобуса, обичана – като любимата на двамата братя, коледно мила -като тази от „История с торта”, страстна – като момичето Марина от Sinapis alba .
Както в невероятното есе „Има такива дни...” казвам – има такава България. И може и да е много трудно да я пренесеш в сърцето си зад Океана и ни я върнеш в думи и разкази – но усилието страшно си струва. Много ни е нужно – на нас – живеещите тук. Да има такава България и такава написана с думи обич към нея и хората и.
Захари Карабашлиев е много, ама много сладкодумен разказвач. Разказите му „светят” като настолна лампа от цветно стъкло, а сърцевината и – електрическото тяло, крушката – е от тези, старомодните, дето Европейският съюз ще ги забранява. Светят в нощите на четене, когато искаш да поговориш сам със себе си, нужно ти е...
Далеч зад Океана, Захари Карабашлиев е отнесъл със себе си, за да ни я върне в разказите си два пъти по-красива една България – чиста като детството край сладкарницата-самолет, топла като непознатата жена в автобуса, обичана – като любимата на двамата братя, коледно мила -като тази от „История с торта”, страстна – като момичето Марина от Sinapis alba .
Както в невероятното есе „Има такива дни...” казвам – има такава България. И може и да е много трудно да я пренесеш в сърцето си зад Океана и ни я върнеш в думи и разкази – но усилието страшно си струва. Много ни е нужно – на нас – живеещите тук. Да има такава България и такава написана с думи обич към нея и хората и.
Уляна Кьосева, фен на Хеликон-Стара Загора
Вероятно на всеки един от нас се е случвало да остане без дъх...по различни причини, повечето от които основателни. Ето така останах, когато свърших „Кратка история на самолета“ от Захари Карабашлиев. Невероятни, искрени и дълбоки разкази, откровени до болка и саморазрушение, оставящи без дъх човека, който ги чете.
Хиляди въпроси ни връхлитат от всеки ред и всяка страница е изживяване. Живот, смърт, битие, взаимоотношения човешки на всички нива, спомени, детство, мъка, раздяла, любов...редицата е дълга, вероятно безкрайна...
Хиляди въпроси ни връхлитат от всеки ред и всяка страница е изживяване. Живот, смърт, битие, взаимоотношения човешки на всички нива, спомени, детство, мъка, раздяла, любов...редицата е дълга, вероятно безкрайна...
Иван Симеонов - книжар, Хеликон Варна ( Мария Луиза )
Да преоткриваш себе си далече от света, в който са се изградили първите ти впечатления за живота, да се бориш непрекъснато с отломките на миналото и предизвикателствата на настоящето и да превърнеш носталгията в изповед, но не за нещо, което отдавна вече е изгубено, а за нещо, към което ще продължиш да се връщаш непрекъснато. Да вдъхнеш живот на умението да забелязваш и да възкресяваш и най- незначителните моменти от живота, да боравиш свободно с времето и пространството. Да преодолееш себе си, грешките си, чувствата си и така да се самонадграждаш. Да умееш да внушаваш, да оставяш у читателите нещо трайно, красиво, чувствено, нещо като тръпка, което да премине през тях в момента, в който четат разказа, да се настани в мислите им и да не си тръгне дори след паузата на последната точка.
Във всичко това Захари Карабашлиев е успял, а за това се изискват талант и майсторство. Поне аз така се чувствах, докато четях разказите от “ Кратка история на самолета” като всеки един от тях, всяко едно изречение, всяка идея се самонадграждаше в мен, в съзнанието ми, нещо ми внушаваше, но как се разказва внушение?
Как може да се почувства нещо толкова близко и в същото време толкова далечно?
Да, определено ми допадна изключително много, защото мисля че се срещнах с един рядко срещан стил на голям автор … при това български!
Петя Райчева, Хеликон Пловдив - Център
И с втората си книга “Кратка история на самолета” Захари Карабашлиев се представя като блестящ разказвач, владеещ тънкостите на краткото повествование. При него няма нито една излишна фраза, всяка дума е премерена и тежи на своето място.
Прекрасен стил, разбираем език, човешки съдби, които живеят в съзнанието ни със своите радости, тъги и болки.
Големите достойнства на героите на Карабашлиев е, тяхната непредсказуемост и неповторимост.
Прекрасен стил, разбираем език, човешки съдби, които живеят в съзнанието ни със своите радости, тъги и болки.
Големите достойнства на героите на Карабашлиев е, тяхната непредсказуемост и неповторимост.
Елена Площакова, Хеликон-Пловдив
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.
