Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II / твърда корица

Автор: Вера Мутафчиева

Коментари: 0

Издател Жанет-45
Брой страници 448
Година на издаване 2009
Корици твърди
Език български
Тегло 786 грама
Размери 24x17
ISBN 9789544915117
Баркод 9789544915117
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 22.00 лв.

"Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща й - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го смъмре: “Татко Петко, ти нищо не аботиш, само четеш, пишеш и пушиш.” (Впрочем, баща й чете и когато се храни на масата или върви по улицата.) Много по-късно, със себеирония ще разбере бащините занимания, защото и нея ще сполети същото: половин век да вади хляба си като чете, пише и пуши."
Цанко Живков

"Смешно, ама не весело", пише на входа на "Бивалици, втора част". Така, чрез обезателния си прозаически стил, книгата постоянно дисектира сектори от социалната тъкан (дали да не кажа - реже на парцали социалната черга?), за да се видят днес ясно страшните последици от социалната инженерия на комунистите. Разбира се, Вера Мутафчиева издирва остатъците от човещина и чрез няколко случки и образи на добри и почтени хора в дискретни паракритически репризи посочва към Доброто, но после сепнато добавя нещо от рода на, че било имало и добри случайности. А иначе - "тесния улей на живота", казва тя - "ония тягостни спектакли", когато унижават интелектуалните приноси на родния ти баща, а ти си осъден да мълчиш, за да не изчезнеш и казаното после за българина и липсата на самоуважение у него, и цитирането на любимия Софроний точно там - това трябва да се прочете. И после - личния план в интимно (напълно разрушено) и в трудово (твърде успешно) отношение - трябва да се прочете. "Работния ми живот", казва Вера Мутафчиева с право на гордост. Това трябва да се прочете. Трудното - в интимен, не в медицински план - зачеване, даването на живот в безлюбовна епоха, това трябва да се прочете; това е кулминацията, затуй следете физиологичния стил там, следете внимателно...
Това трябва да се изучава.

Ани Илков

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Вера Петрова Мутафчиева е българска историчка и белетристка, проф., д-р на науките, поч. чл. на БАН /1999/. Дъщеря на П. Мутафчиев. Зам. предс. на БАН /1993-96/. Научни изследвания в областа на историята на Османската империя. Вера Мутафчиева е автор на историческите романи: "Летопис на смутното време" /2ч/, "Случаят Джем" и др., както и на романи със съвременна тематика, сборник есета, сценарий за филма "Хан Аспарух".
Хердерова н. /1980/.
Орден "Паисий Хилендарски"/2000/.