Безсмъртие

Автор: Милан Кундера

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Росица Ташева
Брой страници 396
Година на издаване 2016
Корици твърди
Език български
Тегло 435 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545294723
Баркод 9789545294723
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Дамата трябва да беше на шейсет-шейсет и пет години. Гледах я, изтегнат на един шезлонг срещу басейна в гимнастическия клуб, разположен на последния етаж на модерна сграда, от чиито огромни прозорци се вижда цял Париж. Чаках професор Авенарий, с когото от време на време се срещахме тук и разговаряхме за едно друго. Но професор Авенарий се бавеше и аз гледах дамата – сама в басейна, потопена до кръста, тя не сваляше очи от младия инструктор по анцуг, който, изправен над нея, й даваше урок по плуване. Вслушвайки се в напътствията му, тя опря ръце на ръба на басейна и започна усърдно да вдишва и издишва. Правеше това сериозно и прилежно. Създаваше се впечатлението, че от дълбините на водата се разнася гласът на стар парен локомотив. (Днес този идиличен глас е вече забравен и бих могъл да го опиша на онези, които не са го чували, само ако го сравня с дъха на възрастна дама, вдишваща и издишваща на ръба на басейн.) Гледах я, напълно запленен. Бях завладян от сърцераздирателния комизъм на ситуацията (инструкторът също го долавяше и крайчетата на устните му потръпваха), но някой ми каза нещо и отвлече вниманието ми. Малко след това, когато поисках да подновя наблюдението си, урокът беше приключил. Тя вървеше покрай басейна по бански и когато се отдалечи на четири-пет метра от инструктора, се обърна, усмихна се и му махна с ръка. Сърцето ми се сви. Усмивката, жестът бяха на двайсетгодишна жена! Ръката й бе политнала с прелестна лекота. Сякаш ей така, на игра, бе хвърлила на любовника си многоцветен балон. Усмивката и жестът пазеха чара, който лицето и тялото вече не притежаваха. Това бе красотата на жест, удавена в некрасотата на тялото… Почувствах се странно развълнуван. И в съзнанието ми се появи името Агнес. Никога не бях познавал жена, наречена Агнес.

Романът е замислен като критика на западно-европейската цивилизация на XX век, през който според автора човекът става все по-повърхностен.
Основните герои са сестрите Агнес и Лаура и Пол, съпругът на Агнес, който след смъртта й ще се ожени за Лаура. Още преди автомобилната катастрофа, в която загива, Агнес постепенно се откъсва от света, така сякаш иска да отстъпи мястото си другиму. След смъртта й това място бива заето от сестра й.
Кундера набляга на разликата между Аза и образа на Аза, които са двете съставки на индивида. Ако Азът е смъртен, то образът може да стане безсмъртен. Авторът открива примери за този стремеж към безсмъртие в голямата европейска култура.
Устременият към безсмъртието индивид се посвещава изключително на образа, а не на обекта, защото образът е станал по-реален от обекта. Именно поради тази причина презираме собствената си индивидуалност и се равняваме по модели, по лица, постигнали безсмъртие.
"Ние никога не научаваме защо и с какво дразним другите, с какво сме им симпатични, с какво им изглеждаме смешни; за нас собственият ни образ е най-голямата загадка."
"У всички нас любовното чувство поражда илюзията, че познаваме другия."
Ето и още някои сентенции:
Самотата: сладкото отсъствие на погледи.
Швейцария: птичата песен по върховете на дърветата.
Брачно легло: да не можеш да заспиш и да си забраняваш да мърдаш.
Умора: тих мост, който води от брега на живота към брега на смъртта.
Възбудата: мимолетното изкупление на тялото.
Извънкоитална любов: поставена на огъня тенджера, в която кипналото чувство се превръща в страст, а капакът започва да танцува като полудял.
Европа: велика музика и homo sentimentalis. Близнаци, легнали един до друг в една и съща люлка.
Музика: помпа за надуване на душата.
Грозота: капризната поезия на случая.
Хубост: прозата на златната среда.
Живот: да пренасяш през света болния си Аз.
Съществуване: да се превърнеш в чешма, в каменен шадраван, в който вселената се спуска като топъл дъжд.
Целомъдрието означава да си забраняваме това, което желаем, изпитвайки срам, че желаем това, което си забраняваме.
Биография: поредица от събития, които смятаме за важни в живота ни. Но кое е важно и кое не е?
Казанова: утопичната памет.

от Милена / дата: 18 авг 2016

Любимата ми книга на Кундера. Сигурно защото е първият негов роман, който прочетох, и благодарение на който се пристрастих към стила му.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).