Андрей Ляпчев

Автор: Войн Божинов

Коментари: 0

Издател Кама
Брой страници 126
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 74 грама
Размери 27x12
ISBN 9549890856
Баркод 9549890856
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

В живота на Ан. Ляпчев се открояват три основни линии.
Първата е несъмнено Македония. През целия си живот роденият в Ресен българин прави всичко по силите си, за да подобри съдбата на македонските българи и да запази българщината в завзетите от съседите ни земи. Цялостната му дейност във ВМК, в ДП, като депутат, министър, шеф на правителството е подчинена на една идея - да се запази родния край от посегателствата на турци, албанци, сърби и гърци.
Втората е ДП. Ляпчев установява добро приятелство с П. Каравелов. След смъртта на последния ресенецът ще се оприличи като продължител и разпространител на неговото верую, на идеите и идеологията на Демократическата партия. Именно като изтъкнат представител на ДП той ще стане министър и за един период от десет години на два пъти, в голяма или малка степен, от него ще зависят съдбините на България - действията му около признаването на независимостта и "преговорите" по подписването на Солунското примирие.
Третата основна линия в дейността на Ляпчев е участието му в Демократическия сговор и заемането на министър-председателския пост. Това е и върхът в неговата политическа кариера. По онова време Ляпчев е личността способна да донесе баланс в съставения с тежки компромиси Сговор. Известният политик се превръща в символ на компромиса и затова логично застава начело на правителството, защото от една страна властта е трябвало да се запази за Демократическия сговор, а от друга е било необходимо да се дири нов помирителен път за нацията, преживява тежки политически сътресения в предходните години.
За пет години начело на изпълнителната власт Ляпчев доказва, че е умен и волеви политик. През това време пред него стоят две основни задачи. Първата е да се нормализира политическия живот в страната, за да се даде ясен знак на победителите от Първата световна война, че България се е променила. Едновременно с това се демонстрира, че управлението на страната трябва да остане в ръцете на Сговора. Втората - чрез финансово подпомагане отвън Царството да се стабилизира икономически. Въпреки острите критики, понякога заплашващи стабилността на неговия пост, той успява да се справи и с двата проблема. Легализирането на Комунистическата партия, премахването на политическото ембарго над Земеделския съюз, ограничаването ролята на военните около ген. Вълков, бежанският и стабилизационният заем, решаването проблема с репарациите - това се все факти, в чието развитие Ляпчев взема активно участие. Донякъде те са продукт на неговата политическа мисъл.
Едновременно с това той се оказва и ловък играч. Легализира Работническата партия, но чрез свои подставени или добре подбрани лица; дава свобода на БЗНС, но постоянно катализира разложителни процеси в него. Наистина Ляпчев успява да отстрани от властта един от злите гении в нашата история Ив. Вълков, но на генерала не е потърсена отговорност за извършените от него престъпления. Да не говорим за стабилизационния заем, за чието емитиране още тогава много съвременници и лични приятели на първия министър са били против. Само с подобни похвати обаче може да се просъществува на политическата сцена.
В политиката няма светци и Ляпчев не прави изключение от това правило. Спорно е отношението му към такива проблеми като Балканския съюз, а оттук подялбата на Македония...
Войн Божинов

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg