Реймънд Чандлър: Пълна колекция разкази Т.1

Автор: Реймънд Чандлър

Коментари: 0

Издател Унискорп
Брой страници 316
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 343 грама
Размери 20x13
ISBN 9543300674
Баркод 9543300674
Категории Криминални романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

В пет тома ИК "Унискорп" представя на световноизвестния писател, бащата на Филип Марлоу, Реймънд Чандлър,
която крие доста изненади.


В том 1 са включени разказите: Бей Сити блус, Удавницата, Убиец в дъжда, Нефритената огърлица и Запознанство на Нун Стрий.
На почитателите на майстора на криминалния разказ предлагаме непубликуван текст, в който Реймънд Чандлър споделя мисли за писането на криминалета.

Един ден някой книжен плъх или друг подобен особняк може да реши, че си струва да прерови архивите на евтината криминална периодика, която процъфтяваше в края на 20-те и началото на 30-те години и да установи как, кога и по какъв начин популярната криминална история се отърсва от добрия, изискан стил и окончателно подивява. Този човек трябва да притежава силно аналитичен ум и набито око. Долнокачествените издания никога не са мечтали да стигнат до идните поколения и повечето сигурно отдавна са придобили мръснокафяв цвят. Навярно трябва да притежаваш изключително проницателен ум, за да се абстрахираш от ненужно крещящите корици, пошлите заглавия и трудносмилаемите реклами, за да откриеш истинската сила на онзи начин на творчество, което дори и в най-превзетите си и изкуствени проявления, караше почти цялата останала проза, писана по същото време, да придобие привкуса на хладичък бульон в пансион за стари моми.
Струва ми се обаче, че не само насилието беше причина за силата на тези разкази, независимо от купчините трупове, прекалените подробности и насладата, с които се описваше смъртта на жертвите. Положително не беше и изящната словесност, тъй като и най-плахият опит за такава щеше да е безмилостно задраскван от редакторите. Кой знае каква оригиналност на сюжета и героите също липсваше. Повечето сюжети бяха съвсем обикновени, а характерите - доста примитивни типове. Вероятно причината се криеше в миризмата на страх, която разказите успяваха да внушат. Героите им живееха в един объркан свят, в който доста преди атомната бомба, цивилизацията бе изобретила начините за собственото си унищожение и се учеше да ги използва с олигофренския възторг на гангстер, изпробващ първия си автомат. Законът се манипулираше с цел придобиване на власт и печалби. Улиците бяха тъмни от нещо повече от нощ. Криминалният разказ бе жесток и циничен що се отнася до мотивите и героите, но изобщо не беше циничен в ефекта, който се опитваше да постигне, нито в техниката, с която го постигаше. Само няколко нестандартно мислещи критици го оцениха навремето, което пък бе и максимумът, който имахме правото да очакваме. Средностатистическият критик никога не забелязва постижението в момента на зараждането му. Започва да го обяснява чак когато то вече е станало порядъчно.
Емоционалната база на стандартната криминална история беше и винаги е била, че убийството ще бъде разкрито и законът ще възтържествува. Техническата му база - относителната незначителност на всичко друго, освен финалната развръзка. Онова, което водеше до нея, бе повече или по-малко рутинна работа. Развръзката щеше да оправдае всичко. От друга страна, техническата база на историите от типа "Черната маска" бе, че сцената е по-важна от сюжета в смисъл че добрият сюжет ражда добри сцени. Идеална е загадката, която бихте прочели дори ако краят липсва. Ние, които се опитвахме да я напишем, споделяхме едни и същи виждания с филмовите творци. Когато за пръв път отидох да работя в Холивуд, особено интелигентен продуцент ми каза, че не можеш да превърнеш една детективска история в успешен филм, понеже целият смисъл е в разкритието, което пък отнема само няколко минути екранно време, докато зрителят вече посяга към шапката си. Той грешеше, понеже си мислеше за неподходящата история…

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Реймънд Торнтън Чандлър е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература по света. Роден в Чикаго, Чандлър заминава за Англия през 1895 година, когато родителите му се развеждат. През 1907 г. приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това - като журналист. По това време публикува стихове в късноромантичен стил. Връща се в САЩ през 1912 г. и учи за счетоводител. През 1917 г. се записва в канадската армия и воюва във Франция. След примирието се премества в Лос Анжелис. През 1932 г. вече е вицепрезидент на петролна компания, но губи добре платената си работа поради алкохолизъм.В търсене на някакъв източник на доходи, Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939-а, когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Книгите му са приети много радушно и през 40-те години на 20 век Чандлър вече не само пише проза, а и работи и по сценарии в Холивуд.През 50-те здравето и психическото състояние на писателя се влошават, той прави опити за самоубийство и умира на 71-годишна възраст от пневмония.