КРАТКА ФОРМА
Дали все пак не остана нещо у мен,
Което да ти е много нужно.
Някое листче, изписано с думички,
Някое проумяване, някоя вещ в моята къща,
Камъче, снимка, стар документ, звънче
(да не се изгубя). Нещо забранено, което
като си го вземеш обратно
да ми помогне да се съвзема.

Знам, стиховете не са въздушни целувки,
Нито обреди, че да се надявам.
Освен да надяна
Мълчаливата дреха на новото си същесвуване
Като скъсан чул, като магарешка кожа, като
Мрежа, ушита в някой ден извън седмицата...

И аз като теб избрах кратката форма -
Като минавам днем по моста
Толкова чуждо гледам
Отражението си във водата.



ИМАМ
Тази любовна тъга, която така ми отива
И по цвят, и по кройка, даже в свободните гънки
Не си отива.
Нощем увисва на закачалката
И зачаква да засънувам. Развява с мен поли
Над покриви и дървета, прави се на свободна,
Харесва си се, има си личен живот,
Лепи стихове по вратите, пее смахнати песни,
С пелин се напива.
Придобива тяло и сянка, която денем пада
Няколко стъпки пред мен,
Разстила се да мина по нея гола
И да ме досрамее от мене си.

Тая любовна тъга
По характер е така горделива.
Почти идва време
Да й дам име.