Светослав Тертер: Цар на българите /1300 - 1321/

Автор: Божидар Димитров

Коментари: 1

Издател Фондация Ком
Брой страници 148
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 333 грама
Размери 23.5x16
ISBN 9549165248
Баркод 9549165248
Категории Средновековна история, История на България, История, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 10.00 лв.

Историята невинаги е благосклонна към заслужили българи държавници, направили с деянията си много за България и българския народ. Много от тях са забравени, други са несправедливо оценени. Класически е случаят с цар Петър (927-969) - най-дълго управлявалия държавник в българската история, за когото историците пишат, че е един от най-слабите български царе през Средните векове. Но при всяко освободително въстание през годините на византийската власт над земите ни (1018-1185) избраните за царе получават царската корона под името Петър. На Петър се прекръщава престолонаследникът Делян при въстанието в 1040 г. Като Петър ще бъде обявен за български цар сръбският княз Константин Бодин в Скопие в 1071 г. С името Петър ще бъде обявен за български цар и Теодор Белгун, вдигнал заедно с брат си Асен успешното освободително въстание в 1185 г. в Търново. В апокрифен летопис от XI век народният автор твърди, че при царуването на Петър данъците били нищожни и имало голямо изобилие от всичко. Този факт плюс 42 години без нито една война (нещо невероятно през Средните векове, когато държавите воюват през година-две) очевидно са направили цар Петър 1 един особено силно обичан от българския народ държавник. Иначе казано, българският народ даде висока оценка за един от държавниците, но историците му не са го направили и досега.
Един от забравените български държавници безусловно е цар Светослав Тертер. Заслугите му към народ и държава са невероятни. Той възстанови българската държавна независимост, загубена на практика в 1298 п, и възстанови само за седем години с военни и дипломатически средства държавния суверенитет върху по-голямата част от българските етнически територии, превръщайки България отново в един от респектиращите фактори в Югоизточна Европа. И въпреки това името му, макар че ще се споменава с лошо (както в случая с цар Петър), е далеч по-неизвестно и стои далеч по-ниско в класацията на великите средновековни български държавници -хан Крум, цар Борис, цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян и цар Иван Асен II. Цар Светослав Тертер е по-малко известен на българското общество от някои владетели от XIV век - века, в чиято първа четвърт управлява. В този век българският народ знае за "трагичната" фигура на цар Иван Шишман. Освен историографски съчинения, на Иван Шишман са посветени романи, драми, опери, стихове, песни. А Иван Шишман е един жалък страхливец, който за четвъртвековното си управление не дава нито едно сражение на турците, нито прави видим опит да обедини българите в ударен юмрук срещу азиатските нашественици, които в тези години не са нито многобройни, нито толкова силни. Иван Шишман отсъства и от всички коалиции, които балкански владетели правят срещу османските турци, и ако някой носи вина за завоюването не само на България, но и въобще на Балканите, това е именно цар Иван Шишман. Защото българите съставляваха в тази епоха три четвърти от човешкия и военен потенциал на Балканите и ако някой ги бе организирал, османските турци още щяха да си живеят някъде в планините на Централния Анадол. Иван Шишман не защитава дори отлично укрепената и практически непревземаема българска столица Търново, а оставя отбраната на един божи служител (Патриарх Евтимий) и позорно бяга в Никопол - за да избяга през Дунав, ако турците решат да продължат похода си до голямата река.
Цар Светослав Тертер е антипод на бездейния и страхлив Иван Шишман. Опитвал съм се да разбера причините за забравата на името му. Една от тях безусловно е вече отхвърленото разбиране, че след Иван Асен II (1218-1241) българската държава е в непрекъснат упадък, който логично води до лесното й унищожаване от османските турци. Това е дълбоко невярно - България ще преживее и стабилизация, и нов възход, който ще продължи до средата на XIV век, и тези процеси ще започнат именно с началото на управлението на цар Светослав Тертер.
Втората причина е, че животът на патриарсите на българската средновековна история - професорите Златарски, Мутафчиев, Ников, Мавродинов, по някаква зла прокоба успяха в капиталните си трудове да стигнат до края на XIII век. Животът не им стигна за повече. Това даде отражение и върху научните занимания на учениците им. Положението донякъде бе поправено в многотомната академична история на България, но частта за Светослав Тертер е и твърде кратка, и твърде академична за масовия читател.
Именно за читателите, нямащи специално историческо образование, но интересуващи се от историята на народа и държавата си, е тази книга. В нея ще се опитам на популярен език да възкреся деянията на един от най-великите българи - цар Светослав Тертер.

Божидар Димитров

от тони / дата: 16 окт 2011

много е хубава и много интересна

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg