Край река Пиедра седнах и заплаках / луксозно издание

Автор: Паулу Коелю

Коментари: 5

Издател Обсидиан
Брой страници 159
Година на издаване 2005
Корици твърди
Език български
Тегло 246 грама
Размери 20x13
ISBN 9547690922
Баркод 9547690922
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.

"Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява."

Един испански мисионер бил на някакъв остров, където се срещнал с трима ацтекски жреци.
- Как се молите? - попитал отецът.
- Имаме само една молитва - отвърнал единият от ацтеките. - Казваме: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!"
- Хубава молитва - казал мисионерът. - Но не е точно тази, в която Бог се вслушва. Ще ви науча на една много по-хубава.
Научил ги отецът на една католическа молитва и продължил евангелската си мисия. Няколко години по-късно, когато се връщал в Испания, корабът му минал край същия остров. От палубата отецът съзрял на брега тримата жреци и им помахал.
В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата.
- Отче! Отче! - извикал един от тях, когато се доближил до кораба. - Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото не можем да си я спомним!
- Тя не е толкова важна - отвърнал мисионерът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че Той говори на всички езици.

Тази история разкрива онова, което искам да разкажа в „Край река Пиедра седнах и заплаках". Рядко си даваме сметка, че сме заобиколени от Необикновеното. Край нас стават чудеса, Божиите поличби ни показват пътя, ангелите ни молят да ги чуем, но ние изобщо не им обръщаме внимание, тъй като са ни учили, че до Бог се стига само чрез определени изрази и правила. Не разбираме, че Той е там, където Му отворят да влезе.
Традиционните религиозни практики са важни, понеже чрез тях ние споделяме опита на дадена общност да се прекланя пред Бога и да се моли. Ала никога не бива да забравяме, че всъщност духовният опит се изразява най-вече чрез Любовта. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.
Всички ние сме го изпитвали през живота си. Всички ние в даден момент сме казвали през сълзи: „Страдам заради една любов, която не си струва." Страдаме, защото мислим, че даваме повече, отколкото получаваме. Страдаме, защото не признават любовта ни. Страдаме, защото не успяваме да наложим нашите собствени правила.
Страдаме неоснователно, защото любовта е в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова повече духовен опит натрупваме. Боговдъхновените, в чиито души е горяла Любовта, са побеждавали всички предразсъдъци на епохата. Пеели са, смеели са се, молели са се на висок глас, танцували са, участвали са заедно в това, което свети Павел е нарекъл „свещена лудост". Радвали са се, защото който обича, вече е победил света и не се страхува, че може да изгуби нещо. Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.
„Край река Пиедра седнах и заплаках" е книга за важността на това себеотдаване. Пилар и нейният спътник са измислени личности, символизиращи безбройните конфликти, които не можем да избегнем по пътя към другото Аз. Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън е казал: „Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаме не значи да сторим някому добро, да му помагаме или да го закриляме. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния само като обект, а себе си - като великодушни и мъдри хора. Това няма нищо общо с любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш в него Божията искра."
Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра да ни води по пътя към това приобщаване.
Паулу Коелю

Ключови думи: Популярни бестселъри, Тези книги ни разплакаха, Всичко тече, всичко се променя, Най-доброто от Паулу Коелю

от Nina Dobrev / дата: 17 юни 2012

Павел, тази книга НЕ е за всеки.
Не всеки я разбира, но това не я прави 'боклук'. Това не я прави 'безинтересна'. Това не я прави 'глупава'..
Просто ВИЕ не можете да я разберете!
Съвета ми е да се насочите към други четива - такива, които "разбирате". Четети си 'Здрач' ! ;))
Оставете Съвременна Световна Проза на хората, които разбират от такъв жанр.
Успех!

от Павел / дата: 26 яну 2012

Срахотна книга след 20 страници я хвърлих във кофата за боклук !

от Хани / дата: 25 авг 2011

На мен ми допадна. Това беше първото, което четох от него и ме накара да продължа с останалите.

от Роси, Велико Търново / дата: 15 сеп 2009

Изчела съм почти всички книги на Коелю, но тази определено ми беше най- безинтересна

от animalita / дата: 27 юли 2008

Прекрасна е. Всяко едно изречение!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Книгата на Паулу Коелю бе за мен едно истинско приключение, с непринуден художествен изказ авторът ме отвлече в свят, много реален и близък до моята собствена духовна същност. Като един безметежен, нестихващ водовъртеж, разтърсващ из основи сетивата ми, ме грабна любовната история на Пилар. Не като роман, а като лиричен разказ, тази книга се чете буквално на един дъх и оставя след себе си усещане за нежност и красота.

Владислава Аргилова, Хеликон - Пловдив, Център

Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е най-известния бразилски писател.

Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").