Ужасна книга! Нищо смислено и литературно! Бегбеде е истински шарлатанин в литературата (наскоро чух това определение за него и го подкрепям с две ръце).
| Издател | Пулсио |
| Брой страници | 130 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 140 грама |
| Размери | 19x12 |
| ISBN | 9549138992 |
| Баркод | 9549138992 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
През осемдесетте години в средите на нощните птици се появи един нов наркотик, MDMA, наречен още "екстази". Това "хапче на любовта" предизвиква странни ефекти: горещи вълни, желание да танцуваш цяла нощ техно, нужда да галиш хората наоколо, скърцане на зъби, скоростно обезводняване, страх от битието, опити за самоубийство, предложения за брак. Това е твърд наркотик с извисявания и спадове, които напомнят влакче на ужасите или новелите на някои американски писатели. Авторът на тази книга вече не взема от него и не съветва читателя да опитва: екстази не само е незаконна дрога, но освен това разрушава мозъка, доказателство за което е този сборник, написан под негово действие. А и нима се нуждаем от някакво си хапче, за да разказваме живота си на непознати? Та нали литературата е тъкмо за това?
Ужасна книга! Нищо смислено и литературно! Бегбеде е истински шарлатанин в литературата (наскоро чух това определение за него и го подкрепям с две ръце).
Neo4akvan i orginalen e kraqt na vseki edin ot razkazite!Preporu4vam!
Поучителна книжка за упадъка на младежите. И доста повече.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Бегбеде едва ли се нуждае от някакво специално представяне, той вече си е извоювал достойно и най-челно място в авангарда на съвременната литература. Опитен майстор, той е едновременно бунтар и класик, взема се за „сериозен писател” и в следващия момент сякаш отново му е скучно и се връща при маската на отегчен хлапак. Бегбеде прокарва като първа линия точно това разпътно отношение между истинското и измисленото, между влюбването и разлюбването, баналното ежедневие и трескавата възбуда.
Четейки разказите, здравата доза литературно екстази ви е гарантирана, авторът си има достатъчно и смело раздава на читателите. И тогава попадаш в свят, в който поредния нормален ден в публичния транспорт се превърне в същински апотеоз на разврата, упадъка на романтичната любов е ясен и логичен, а някъде там надзърта най-великия жив писател, готов да попадне в следващия пиянски гуляй.
Лошото момче на френската литература е достоен за продължител на стари майстори от ранга на Ги дьо Мопасан Борис Виан.
Димо Георгиев - Хеликон Шумен