Чудесен превод на Павел Боянов.
Великият Гетсби
Автор: Франсис Скот Фицджералд
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Преводач | Павел Боянов |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 293 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545974601 |
| Баркод | 9789545974601 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Смятан за един от най-големите романи на 20 век, предизвиквал тежки коментари заради материализма и декадентството си, както и за езика и сексуалните моменти.
Джей Гетсби олицетворява американската мечта - със собствени сили се е издигнал и е спечелил милиони, а приемите в огромното му имение са най-пищните и посещавани в Лонг Айланд. Не се знае доколко са чисти парите и миналото му - със сигурност обаче са чисти и дълбоки чувствата му към Дейзи, неговата младежка любов, произхождаща от висшите кръгове на обществото. Именно заради нея той е купил разкошното имение - то е в близост до дома, обитаван от Дейзи и съпруга й Том Бюканан, който далеч не е пример за брачна вярност. Любовните триъгълници се пресичат и трагедията не закъснява.
Но "Великият Гетсби" е много повече от историята на една любов, разпаднала се, преди да се осъществи. Това е роман за дръзкия възход и шеметното сгромолясване, за крехката сила на парите, за амбицията, успеха и надеждата чрез тях да се спечели щастието и да се постави ново начало; а също и пленителна картина на двайсетте години от XX век, годините на джаза и "изгубеното поколение".
Според всички класации на читатели, критици и издатели "Великият Гетсби" е в десятката на най-добрите англоезични романи.
Решил съм да напиша нещо различно - нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено...
Скот Фицджералд, 1922 г., за замисъла на "Великият Гетсби"
Скот обрисува едно поколение, изстрадало бомбите, без да е воювало. Той беше сред най-добрите историци на това "ничие време" между двете войни.
Бъд Шълбърг
В голямата си част творчеството на Скот Фицджералд е непрестанно връщане по следите на изгубеното време и постоянен стремеж да се възобнови сладостта на миналите дни.
Андре Льо Во
Ключови думи: класика, Вечната класика, Книги-събития, Безсмъртни романи, Красиви любовни истории, Книги, които ни променят, Любовта е романтика, Книги, които оформиха съвременния свят, Франсис Скот Фицджералд, Вдъхновение за пролет
Не знам, тази книга два пъти я четох, но така и не ми хареса. Според мен е прехвалена, но това си е лично мое мнение.
ДА!
По-скъпа е от другите издания. Не съм чела книгата, заинтригува ме, но не знам кое издание да си купя, мненията тук в сайта съвсем бе объркаха.
Страшни спорове се вихрят около разните издания на тази книга (общо 4). А това издание нещо го подминават, та рекох да въдворя справедливост и да му обърна внимание, та дано и тук стане малко кавга, че ми е интересно ;)
несъмнено по-добрият вариант от този на изд. Пергамент! Поздравления на изд. ФАМА :)
Към момента не разполагаме с подобна информация.
В тази поредица ще бъде ли издаден също романът "Нежна е нощта"?
Любима книга. Имах старо опърпано издание, но сега си купих това най-вече защото корицата много ми допадна.
Да, нов - и много добър - превод на Павел Боянов.
Нов превод?
Чудесна книга! Струва си всеки да я прочете.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роман за силата на любовта и напразните усилия тя да бъде провокирана от бохемските прояви на прахосничество и показност - среща на двама влюбени, мечтаещи да бъдат заедно, но подчиняващи се на установените порядки, които ги обричат на самота и скрита, разяждаща ги мъка.
Гетсби притежава „една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си.“ Разкъсван от копнежа и мъката от невъзможността да направи своя единствената жена, която го вълнува, той ще остане нещастен и когато осъзнае безсмислието и пустотата на живота си, ще се откаже от него.
Гетсби притежава „една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си.“ Разкъсван от копнежа и мъката от невъзможността да направи своя единствената жена, която го вълнува, той ще остане нещастен и когато осъзнае безсмислието и пустотата на живота си, ще се откаже от него.
Елена Бръмбарова, Хеликон - Пловдив
„Великият Гетсби“... заглавието ни внушава величествен образ на човек, чийто подвизи са покорили света. Но тази заблуда си остава само до началото на романа на истински великия Франсис Скот Фицджералд. Въпреки, че събужда симпатиите на читателя, неговият герой е олицетворение на безмислената власт на парите и суетата, които съпровождат постигането на така наречената „американска мечта“.
Джей Гетсби е новопоявил се милионер, който всяка вечер устройва огромни пиршества и прахосва много пари. Но под тази маска, той всъщност е един самотен мъж, който живее с една цел – да си върне обратно своята избраница Дейзи, предлагайки й цялото богатство и разкош на света. Тя обаче е омъжена за друг, но съпругът й не е пример за вярност. Гетсби допълнително нарушава брака им и завладява сърцето на Дейзи, но дали тяхната любов е наистина възможна в свят, където социалният статус, парите и лукса са най-важни?
Романът впечатлява с дълбоката си психология и детайлния облик на обществото през 20-те години на миналия век. На пръв поглед кратка и простичко написана, творбата разкрива лутането на хората между разкоша и истинските ценности, между изневерите и безгрижния живот, между амбицията и щастието. В един такъв свят, в който една крехка любов тъкмо се е съживила, трагедията няма как да закъснее...
Джей Гетсби е новопоявил се милионер, който всяка вечер устройва огромни пиршества и прахосва много пари. Но под тази маска, той всъщност е един самотен мъж, който живее с една цел – да си върне обратно своята избраница Дейзи, предлагайки й цялото богатство и разкош на света. Тя обаче е омъжена за друг, но съпругът й не е пример за вярност. Гетсби допълнително нарушава брака им и завладява сърцето на Дейзи, но дали тяхната любов е наистина възможна в свят, където социалният статус, парите и лукса са най-важни?
Романът впечатлява с дълбоката си психология и детайлния облик на обществото през 20-те години на миналия век. На пръв поглед кратка и простичко написана, творбата разкрива лутането на хората между разкоша и истинските ценности, между изневерите и безгрижния живот, между амбицията и щастието. В един такъв свят, в който една крехка любов тъкмо се е съживила, трагедията няма как да закъснее...
Даниела Апостолова - Хеликон Варна,Пикадили Парк
Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
