Книга за живота. Дневникът на младостта

Автор: Стефи Петкова

Коментари: 2

Издател УИ-"Паисий-Хилендарски"
Брой страници 138
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 100 грама
Размери 16x11
ISBN 9789544236144
Баркод 9789544236144
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Когато бях малка, обичах да гледам назад, докато пътувахме с колата. Изглеждаше ми толкова интересно как всчко нещо, породило любопитство в мен, се отдалечава и изчезва в простора.
"Не е хубавао да гледаш назад" - ми казваше баба.
Тогава не разбирах какво лошо има, но с времето научих този тежък урок.
Гледаме ли продължително назад, се изгубваме в миналото и забравяме да живеем в настоящето...

Ключови думи: Промо -20%

от Иван / дата: 29 ное 2010

Страхотна книга! Препоръчвам горещо!

от Mariq / дата: 31 авг 2010

Аз съм една от първите прочели новата книга на Стефи..Очарована съм от това,как в нея ,тя е успяла да събере едни от постоянните човешки въпроси.Сигурна сум,че всеки,който я прочете ще намери отговорите,от които има нужда и ще остане възхитен :) Не се кол***йте,прочетете я!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Както обещава заглавието на сборника с разкази, това е една книга за „нещата от живота“. В нея авторката ни разказва за това, с което се сблъскваме ежедневно - дилемите и проблемите на всеки един от нас могат да бъдат лесно разпознати. Всички сме толкова вглъбени в себе си, че нямаме време да вдигнем поглед към човека срещу себе си. Дори когато се сблъскваме на улицата с нечие нещастие, го подминаваме съвсем безучастно. Всяка случка, всеки един разказ ни кара да се замислим за своето отношение към околните и поне малко да се променим, защото както става ясно в този свят „човек при човека отива“.

Теодора Костадинова - Хеликон Пловдив, Център