Всеки автор има книга -съкровение, родила се ненадейно, сякаш против волята му, за да разкрие задълго подминавани, делнични, но незабравими случки. Такава книга за Любомир Котев е "Селцето", защото в нея, сякаш неволно, наглед безхитростно, той е описал битието на малко планинско селце, гъмжащо от невероятно запомнящи се персонажи. Без да се насилва да съчинява, намигвайки, авторът ни приобщава към нашенската вакханалия, към неравноделния ни и смешен, и тъжен живот, кара ни да се смеем от сърце, но през сълзи, с притаена мъка в душите.