Маминото детенце

Автор: Любен Каравелов

Коментари: 0

Издател Дамян-Яков
Брой страници 86
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 73 грама
Размери 20x13
ISBN 9545272430
Баркод 9545272430
Категории Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 3.50 лв.

В духа на възрожденската традиция Каравелов утвърждава стремежа към трудолюбие и родолюбие и нравоучителната повест "Мамино детенце" е неговото възпитателно средство. Повече от век повестта изпълнява своите художествени функции на обществен коректив - доказателство за вечната актуалност на проблематиката и за нравственото послание на големия български белетрист.
Веселина Димитрова

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Любен Стойчев Каравелов (1834 - 21 януари 1879) е български енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. Участва в националреволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ, Румъния в началото на 70-те год. на ІХ в.
Любен Каравелов e роден през 1834 г. в Копривщица. Любен е по-голям брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
Каравелов учи в килийно училище, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става ученик на Геров. По-късно баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради наклонност към литература, история и славянски езици.