Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърли останалите философи в смут.
Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо.
Ключови думи: Когато се раждаха шедьоврите
Трудно е да се представи книга като „Непосилната лекота на битието”, защото тя съдържа в себе си много повече от един възможен прочит. Идеята за вечното завръщане от Ницше, идеите за двойките противоположности (лекота и тежест), от Парменид, вплетени в живота на героите, в ежедневието. Кундера умело успява да вмъкне философска проблематика - в сюжетната линия, в битийността на героите си, да покаже как в една наглед елементарна, изцяло житейска ситуация се крият фундаментални въпроси:
– Как човек търси красивото дори в трагичните моменти от живота си?
– Как човек възприема самия себе си: душата – тялото?
Интересна част е и Речника на неразбраните думи - до колко различно един от друг можем да възприемаме едно и също нещо.
Това е книга за причините, поради които човек взима едно или друго решение, за призванието в живота, за ролята на случайността, за преходите, за промените в историята, в политиката и в личния живот на човека, за любовта, за секса, за ревността, за сънищата... Има ли ясна граница между личния живот и обществения и как те се преплитат. Може би зад всичко стой един и същ отговор..
Непосилната лекота на битието е от книгите, в които със всеки прочит може да откривате нов ъгъл, поглед и идеи в текста, а може би и нов поглед над собствения си живот...
Невена Крумова - Хеликон, София - Гранд хотел България
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).