Хрониките на Клифтън Т.6: Иде часът

Автор: Джефри Арчър

Коментари: 0

Издател Бард
Преводач Венцислав Божилов
Брой страници 480
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 352 грама
Размери 13x20
ISBN 9789546556646
Баркод 9789546556646
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 15.99 лв.

„Иде часът“ започва с прочитането на предсмъртно писмо, което има опустошителни последствия за Хари и Ема Клифтън, Джайлс Барингтън и лейди Вирджиния.

Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?

Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.

Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк“ и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.

Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо“.

Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал...

„Иде часът“ е предпоследната книга от поредицата „Хрониките на Клифтън“. Подобно на предишните пет, които станаха бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, тя е пълна с типичните за Джефри Арчър неочаквани обрати и показва изключителните му умения на разказвач.

Ключови думи: Хеликон топ 200 2016

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи. По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман “Нито пени повече, нито по-малко” е бил изключително успешен. Но “Кайн и Авел” става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии. Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил ?500,000 обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005