Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Стилът на Дейвид Мичъл е толкова завладяващ, а преводът – добър, та дори не съм усетила, че чета книга, написана в сегашно историческо време.

С втората си книга, преведена на български език, Мичъл се нарежда сред любимите ми автори (за които обикновено ми е трудно да изразя възхищението си) с богат език и ерудираност, задълбоченост на действието и уникален подход към писането.

В едно интервю авторът сравнява затворената империя Япония преди епохата Мейджи със сегашното положение на Северна Корея, където достъпът на чужденци е силно ограничен. Единственото отворено място за търговия със Запада в Япония е  било Деджима – малък изкуствен остров, на който се развива голяма част от действието в романа „Хилядите есени на Якоб де Зут“.

Кой е всъщност Якоб де Зут – един холандски чиновник, който пристига на Деджима с мисълта да спечели пари, да се върне в родината и да се ожени за девойката, в която е влюбен. Но съдбата има други планове за него – сплетни и предателства, но и нови приятелства, неочаквана любов и много по-дълъг престой в далечните земи. В тази книга са заключени много истории  на хора, до които Якоб по някакъв начин се е докоснал, истории, който вярвам, че ще докоснат и вашите сърца.

Повече от обикновен исторически роман, едно великолепно произведение, което се чете бавно и с наслада!