Терзанията на цар Соломон

Автор: Ромен Гари

Коментари: 1

Издател Весела-Люцканова
Преводач Иво Христов
Брой страници 288
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 226 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543110445
Баркод 9789543110445
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"... защото понякога най-лошото, което може да се случи на един въпрос, е да получи отговор."

- Няма цяла вечер да си говорим за цар Соломон, Жано. Той е един стар мъж, малко особняк и много нещастен. Сам ми призна, че нощем става, за да вдига телефона. Прекарва по три-четири часа всяка нощ, заслушан в чуждите нещастия. Тя, нуждата, все нощем ни наляга. А аз, която бих могла да му помогна, по същото това време съм на другия край на Париж. А кажи ми, ти разбираш ли нещо?
- Мисля си, че не ще да се събере с вас, защото го е страх да не ви загуби. Оня ден по същите причини не си купи едно куче. Стоицизмът го изисква. Вижте в речника. Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не загубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх. На това му викат терзания, госпожице Кора, или както се казва - сговняване.
Госпожица Кора ме оглеждаше внимателно.
- Малко странно се изразяваш, Жано. Сякаш едно говориш, а друго имаш предвид.
- Знам ли, госпожице Кора, а съм си киноман. В киното човек се кефи в тъмнината, а какво по-хубаво от това. За господин Соломон е много трудно в последния момент да се свърже със значително по-млада от него жена. Малко като в "Синият ангел" на господин Йозеф Фон Щернберг с Марлене Дитрих, където старият професор се влюбва в една много по-млада от него певица. Гледали ли сте " Синият ангел", госпожице Кора?
Въпросът й хареса.
- Да, разбира се.
- Това е то. Както се досещате, господин Соломон също го е гледал и го е страх.
- Аз не съм на възрастта на Марлене във филма, Жано. Аз бих могла да го направя щастлив.
- Ами точно от това най го е страх, госпожице Кора. За Бога, нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства.

от Al_ / дата: 13 юни 2015

За книгата има 500 гласувания... Би било чудесно, ако всички тези гласуващи наистина са я прочели. Книгата е чудесна!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Как Ромен Гари ме надигра


Отдавна слушам за великия французин, получил два пъти „Гонкур”, слагайки правилата, според които един писател може да спечели тази награда само веднъж в живота си, в малкия си джоб. Трябваше да съм подготвена, че такъв невиждан шемет без проблем ще преметне и мен. Дълго го отлагах.
Мислех си: „Не е за мен. Чужд ми е. Не е за днес. Ще го оставя за утре.” И така до онзи ден, когато му писна да чака аз да отида при него, забрави всичките си обноски и, ритвайки вратата, нахълта в света ми. На всичко отгоре, за да не мога нищо да кажа, се скри зад жезъла на най-мъдрия от всички царе. „Терзанията на цар Соломон” е книга, която напомня на най-доброто от Балзак, носи наивността на Дон Кихот, непринудения език на „Спасителят в ръжта” и щипка носталгия. Бях забравила, че може да се пише така. Без насилие, пищни сексуални сцени, мистика, а да е толкова красиво и тъжно. Някой е пуснал дългосвирещата плоча на любовта. Господин Соломон е филантроп, мечтател… Той подарява плодове, топлина и обич на застаряващи, забравени от самия Бог хора. Събира картички, които някой някога е писал за някого. Подателят, адресатът и точното време никога не са се срещнали, но в тяхна памет на уреченото място отива цар Соломон. Отива, както се отива в музей, за да оправдае всички нас, страдащи от безпаметност.
Потърсете тази книга.

Златина Петкова - „Хеликон-Витоша”