"Има нещо потискащо в това да гледаш как двама души стават все по-луди един за друг, особено когато ти си третият в стаята.
Все едно да разглеждаш Париж от експресен влак, който пътува в обратна посока – с всеки изминал миг градът все повече се отдалечава, а теб те обхваща чувството, че ставаш все по-малък и все по-самотен и по-самотен, че със скорост един милион мили в час бягаш от неговите светлини, от неговия бляскав живот."
Силвия Плат, "Стъкленият похлупак"
(превод: Людмила Колечкова)
Стъкленият похлупак
Автор: Силвия Плат
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Людмила Колечкова |
| Брой страници | 232 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 307 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542817062 |
| Баркод | 9789542817062 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Естър Грийнуд печели щедра стипендия, за да учи в престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…
Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада в мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията й, мечтите й я притискат все повече – като стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – и чужди, и собствени – се превръща в отчаян зов за помощ.
В своя многократно преиздаван роман, превърнал се в любим на няколко поколения, Силвия Плат деликатно въвежда читателя в същината на емоционалния срив на Естър. Стилът й е наситен до такава степен, че лудостта на героинята й изглежда чудовищно реална, дори рационална. Преиздаден на български език за пръв път от 30 години насам, „Стъкленият похлупак" е остроумна, но болезнена изповед, проникновен поглед в най-мрачните и опустошителни бездни на човешката психика, литературно произведение от огромна величина, една от модерните класики.
„Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.
От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга – бъдеще на велика поетеса, трета – блестяща преподавателска кариера, четвърта – И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа.
Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защото не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми."
Не съм впечатлена. Вероятно е прекалено сериозна книгата, бих казала, че депресира. Интересна е от гледна точка на това, че авторката говори главно за себе си и много от написаното действително й се е случило. После четох историята на авторката.
Но това вкопаване в самата депресия, без изход, за мен лично бе изтощително за четене, Няма никаква поука или изход, просто едно дълбаене в нищото и желание да умре (пак породено без особена причина).
Корицата е красива и напълно в тон с тематиката на книгата. Не разбирам, защо са тези излишни и некомпетентени коментари относно нея. Като искате по хубава нарисувайте си ако можете.
„Поемам дълбоко въздух и слушам стария рев на сърцето си. Аз съм. Аз съм. Аз съм."
Силвия Плат
Книгата наистина е шедьовър, но с тази корица и грешките в текста убива всякакво желание. Хора, прочетете я, но си вземете старото издание.
Прекрасна книга, но изданието е пълно с правописни грешки. :( За пореден път се разочаровам от "Сиела".
Надарена жена, но се оказва ,че да си изливаш душата пред целия свят, невинаги помага..Според едно изследване хората които си водели дневник са по склонни към депредии..
НА ВНИМАНИЕТО на редактора и коректора - на ПРАВИЛЕН български език се казва "приемам СЕРИОЗНО", а не приемам НАсериозно" - този неграмотен паразитен израз, създаден грешно по подобие на "приемам на шега" не прави чест на издателството
Току-що си купих книгата. Първото нещо, което ще направя е да я облека в амбалажна хартия, защото тази корица е абсолютно недоразумение и пълно неразбиране от страна на авторът й за цвят, композиция, да не говоря за шрифтовата каша - избор и композиране на буквени знаци. Не говоря за връзка със съдържанието, приемам и правото на всеки да я харесва, но за мен показва липса на визуален вкус и естетика.
Корицата може да ви харесва или да не ви харесва, всеки има право на вкус, но в конкретния случай да бъде наречена "инфантилна" говори единствено за пълна некомпетентност.
На мен корицата много ми харесва. Не мога да разбера на вас какво не ви харесва в нея, аз не виждам нищо инфантилно. Смятам, че по никакъв начин корицата не омаловажава съдържанието. И изобщо как може една корица да влияе на съдържанието - него или го има, или го няма, независимо от корицата.
Невероятна книга и невероятна корица на "Сиела". Корицата е визуалено пресъздаване на основния мотив в романа. Естър, застанала от смокиновото дърво на живота. Тя не може да избере нито една от смокините, защото иска всичките и борейки се с тази невъзможност да избере, губи всичко.
Толкова сериозен автор с такава инфантилна корица, това не е тийнейджърски роман; издателството явно далеч не е наясно какво всъщност е издало. Не е лошо да имате уважение към класиката. Личи ви ,че малко сте чели и затова нямате подход, щом сте избрали такава рисунчица.
Изключителен автор. Блестящ роман. Корицата е някакво нелепо недоразумение, слабо казано.
Изключително добра книга! Много сериозна, много дълбока, разтърсваща. Време й беше за второ издание.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
