Книгата е слабичка да не я нарека лоша, взех я с голям мерак и очаквах нещо уау, което за мое огромно съжаление не се случи. Доста книги се навъдиха с добра анотация и нулево съдържание...
Синята брада
Автор: Амели Нотомб
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Светла Лекарска |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 136 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191504718 |
| Баркод | 9786191504718 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Любовта е въпрос на вяра. Вярата е въпрос на риск."
Сатюрнин Пюисан, млада университетска преподавателка, търси изгодно жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ със зловеща репутация дон Елемирио. Злите езици говорят, че по подобие на Синята брада, богатия благородник, избивал любопитните си жени, дон Елемирио убива наемателките, които се опитват да влязат в изрично забранената от него стая. Но ето че донът се влюбва в Сатюрнин, двамата водят дълги разговори и пият искрящо шампанско. Любопитна, но многозначителна подробност: дон Елемирио е обсебен от цветовете.
Какво е цветът? Усещане, предизвикано от светлината. Може да се живее и без цветовете. Далтонистите виждат само в черно и бяло, но не са по-малко информирани от останалите. За сметка на това са лишени от една основна наслада. Цветът не е символ на удоволствието, той е самото удоволствие. Това е дотолкова вярно, че в японския език „цвят” може да бъде синоним на „любов”.
В крайна сметка Елемирио сам завежда Сатюрнин в тайнствената стая. И идва ред на голямата изненада, на която Нотомб е такава майсторка. Още по-смайваща е развръзката.
Колибри, не мислите ли, че книгите ви са значително по-скъпи от тези на другите издателства? Нотомб е супер автор и с удоволствие купувам книгите й, както и тази, ама за книга малък формат и 120 с. на лоша хартия, преведена не от рядък език, някак не е нормално да искате 12 лв., като спокойно изданието би било 10 лв., ако е издадено от друг издател? Губите с ценообразуването си.
Наистина хитра идея, Нотомб всеки път ме изненадва, и все за добро.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Всички знаем приказката за Синята брада. Алели Нотомб прави съвременен прочит, като добавя характерния за себе си неочакван край.
Испанският аристократ дон Елемирио Нибал-и-Милсар и младата университетска преподавателка Сатюрнин Пюлсан играят главните роли.
Той е богат, умен и властен.
Тя е красива, умна и горда.
А това е една игра за живота и смъртта. Красива игра, прерастнала е една красива любовна трагедия.
Сатюрнин е различна. Тя не е като всички онези момичета. Тя е истинската любов на Дон Елемирио. Но ще остане и последната върховна наслада в неговата земна вселена.
Сюжетната линия на романа не представя нищо чак толкова вълнуващо. Младо белгийско момиче търси да наеме квартира. Наемателят, при когото отива обаче, се оказва богаташ, със славата на голям любовник, но мистерия витае около съдбата на неговите любими.
И все пак сред тълпата кандидит-наемателки, дон Елемирио избира точно Сатюрнин.
От тук насетне започват да се заплитат сложните емоционални отношения между двамата.
“Влюбването е най-задъчното явление във Вселената. Тези, които се влюбват от пръв поглед, изживяват най-необяснимата версия на чудото – те не са обичали преди това просто защото не са знаели, че другият съществува.
А влюбването със закъснител е най-гигантското предизвикателство към разума. Дон Елемирио се влюби в Сатюрнин, когато усети колко чувствителна е тя към комбинацията от жълто и златно. Обяснимо е раздразнението на младата жена - да я обичат само заради това? Но испанецът нямаше вина.Причините за влюбването са неведоми.”
Но това е и история за фундаменталното човешко съществуване. Стремежът ни да съществуваме се корени в мисията ни да достигнем до върховното блаженство.
“– Това, което разбрах от тези стихове е, че всяка система се стреми към върховното си удоволствие и се организира така, че да го постигне. Може би всички варианти на Вселената се движат към една-единствена наслада, чиято мощ дори не можем да си представим. Това е валидно и за всеки индивид. Всяка жива твар жадува да изпита своята върховна радост.”
Тук е кулминационният момент, когато след всичките преживяни вечери на събласън и скъпо шампанско, Сатюрнин разкрива тайната за съдбата на свойте предшественички.
Изправена пред дилемата дали да спаси живота, или любовта си?
Боряна Георгиева, Хеликон София - България
Амели Нотомб, детето-чудо на френската литература от последното десетилетие, е родена през 1967 г. в Япония от родители белгийци. Прекарва детството си в Далечния изток, където баща й е посланик - Япония, Китай, Лаос, Бирма, Бангладеш. Завършва филология в родината си, след което заминава отново за Япония и там работи като преводачка. След завръщането си в Европа се отдава на писане. Авторка е на дванайсет романа. Всяка година издава по една книга и тя неизменно става събитие. Клубовете на почитателите й се множат, преведена е на повече от двайсет езика. На българския читател е позната с романите си "Изумление и трепет" - награда на Френската академия (1999), и "Козметика на врага".
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
