До последните няколко страници си казвах "И все пак, "РУ" ми въздейства по-силно". След последните 2 изречения пак плаках като дете.
Издател | Колибри |
Преводач | Анна Ватева |
Брой страници | 176 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 210 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191504145 |
Баркод | 9786191504145 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Ман има три майки – едната я е родила, другата я е закърмила, третата я е отгледала. Последната й намира съпруг – самотен виетнамски ресторантьор, който живее в Монреал. И ето че към любовта на Ман към трите й майки се прибавя четвърта – любовта към храната и приготвянето й. С времето нещата се променят, привързаността към съпруга й отстъпва пред една пета любов, този път в най-истинския смисъл на думата. Написан с деликатното и силно перо на Ким Тхуи, „Ман“ е „вкусен“ роман, който читателят ще оцени заради езика, чувствеността и любовта към живота. „Ман“ означава „тази, която няма какво повече да желае“.
Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ? се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.
До последните няколко страници си казвах "И все пак, "РУ" ми въздейства по-силно". След последните 2 изречения пак плаках като дете.
С тази корица ме купувате веднага.
"Ру" беше прекрасна, а "Ман" съвсем не й отстъпва. Прочетох я на един дъх, а после дълго не знаех къде се намирам.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]