Книга, която никога няма да забравя.. Любовна история, която винаги ще помня. Обичам я и я мразя тази искория. Скърбя и съм щастлива. Велика!
Любовта единствена
Автор: Лоранс Плазне
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Галина Меламед |
| Брой страници | 260 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 256 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191505210 |
| Баркод | 9786191505210 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, господин Дьо Рамон няма възраст. Двамата се събират и разделят, и обичат, и мразят, и изживяват съвършената любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да изгуби детето си и да се отдаде на самотно и аскетично съществуване. Лоранс Плазне разказва странната и покъртителна любовна история между благородната девойка и нейния учител с дълбок усет за тънкия психологически детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на най-романтичното човешко чувство. А изчистеният й, едновременно поетичен и точен език, сравняван с езика на Мадам Дьо Лафайет, е без еквивалент в съвременната европейска литература.
Романът „Любовта единствена” е веднага забелязан, високо оценен и удостоен с наградата „Шарл Омон” на Френската фондация (2005), а през 2012 г. получава и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Плазне е автор и на „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).
Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.
Пълна загуба на време е тази книга...някак флегматична, монотонна.
Книгата е прекрасна, с отличителен някак поетичен език. Различен от много от съвременните автори. Много особена и нежна любов. Като че ли няма излишен ред дори. Четете с кафе в ръка и се наслаждавайте.
Бутиково четиво, не е за всеки.
Скъса ми сърцето. Измамно лаконична и лесна за четене. Четете! Накрая ще ви разнищи... За книга на тази тематика това е страховито постижение.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Лоранс Плазне е красивата френска писателка, носителка на литературната награда на ЕС, но за разлика от българския лауреат Милен Русков нейната история не е възрожденска и не е написана на котленски. А си е съвсем любовен роман в стила на французите, разбира се. „Любовта единствена“ (изд. Колибри) разказва за петнайсетгодишната Луиз Катрин Д`Албрехт, която е израснала без майка, а баща й решава да я възпитава, без да показва обичта си по никакъв явен начин, глези я само с анонимни подаръци. И още на тази крехка възраст девойката среща голямата си любов в лицето на своя доста по-възрастен учител господин Дьо Рамон. В началото Луиз се измъчва от своята нерешителност, не знае докъде да се предпази и кога може да му се разкрие, сдържа чувствата и поривите на тялото си, но накрая се предава на обзелите я непознати до този момент и прекалено силни усещания и отдава душата и тялото си на прелъстителя. Господин Дьо Рамон като един истински Пигмалион я обучава на удоволствията на плътта и духа. Въпреки това заради него тя се измъчва и страда от ревност. Баща й я принуждава да напусне града и да се върне на село и тя заминава. Малко по-нататък любовният роман на Лоранс Плазне продължава със завръщането на Луиз в Париж. Там тя очаква любовника си, но той не се появява и момичето изпада в тревожност и тъга. Скоро след това започва да се интересува от хората с увреждания и изучава основите на медицината, за да може да лекува физическите им болки. Животът й продължава мирно и кротко край нейния баща, но след падане от коня си той умира и тя остава сама. Посвещава живота си на учението и започва да пише първата си книга. Благодарение на тази книга и думите в нея Дьо Рамон се завръща при Луиз. И двамата се отдават абсолютно и без скрупули на любовта си до мига, в който господин Дьо Рамон, почувствал се стар и недостоен за нейната яркост и младост, решава да я напусне, докато е бременна. Малко по-късно събитията се стичат още по-трагично за Луиз, но ние не искаме да ви разказваме цялата „Любовта единствена“, нека това направи самата Лоранс Плазне.
от Хеликон
