Издател | Факел Експрес |
Преводач | Александра Велева |
Брой страници | 156 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 175 грама |
Размери | 12.5x19.5 |
ISBN | 9789549772944 |
Баркод | 9789549772944 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В сърцето на Париж, в същия богаташки дом, който познаваме от „Елегантността на таралежа“, умира най-големият кулинарен критик в света. Възвеличаван, но и хулен от мнозина, Пиер Артан е решавал години наред съдбите на най-известните майстори готвачи, с леко драсване на перото е унищожавал и създавал репутации. Сега, когато изтичат последните му часове, той е преследван от една единствена мисъл – да намери онзи вкус, който помни като божествено усещане и който не може да назове. Изначалният, единственият ВКУС.
Така започва неговото пътешествие назад към началото, през юношеството до детството, по един път, осеян с незабравими ухания, най-невероятни вкусове и фантастични кулинарни шедьоври, огласян от разказите на спътниците в живота му.
„Лакомството“ е първият роман на Мюриел Барбери, преведен на 12 езика и продаден в 200 000 тираж непосредствено след излизането му.
Колкото и да е изненадващ за един дебют, този успех е нищожен в сравнение с триумфа на следващия й роман „Елегантността на таралежа“ (2006), издаден в 6 милиона екземпляра и отредил на авторката си пето място в класацията за най-популярните писатели в света за 2008 г.
Родена през 1969 г. в Казабланка, М. Барбери завършва в Париж престижното Висше училище „Екол нормал“, преподава философия, заминава за Япония и Холандия и изчезва за цели девет години от литературната сцена, за да се появи отново през март 2015 г. с „Животът на елфите“ – роман, който „Факел експрес“ ще представи на българския читател до края на годината.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
И така. Моментът настъпи. Неочаквано.
Смъртта е на прага, а той иска да си спомни нещо много важно.
Най-великият кулинарен критик на света има на разположение само няколко часа, за да се докосне отново до онзи вкус, който някога го е дарил с божествено удоволствие. Докато лежи на смъртния одър, Пиер Артан хаби последните си сили, за да преживее отново не любими епизоди с хората, които би трябвало да обича, а онези угощения, които са го дарили с миг на забрава, на радост, на празненство.
Връщайки се в миналото, той описва с такава наслада, изящество и страст незабравимите вкусове на съвсем непретенциозни храни. Спомня си за месото в Танжер; за хляба, купен в едно дюкянче от предградията; американските препечени филийки от „Кафенето на Джон край океанския плаж“; сорбето от портокал на Марке; майонезата на майстор Лесиер... Пресъздава текстурата и аромата им така, че все едно и ти ги вкусваш. А четенето на тази книга се превръща в пиршество от най-висока класа.
Кулинарното приключение на всепризнатия критик се редува с монолозите на всички същества, които по един или друг начин са били част от живота му досега. Като се започне от семейството му и се стигне до просяка на улицата, любовниците му, та дори и домашният му любимец споделя мислите си за човека Пиер Артан.
Мненията варират от дълбоко презрение, съжаление и разочарование до истинско възхищение.
Най-добри чувства към него таят домашната прислужница Виолета и котаракът му Рик. Не може да се твърди същото за близките му, които по-скоро го ненавиждат, заради пренебрежението и отвращението, с които той цял живот ги е удостоявал.
И дори в часа на смъртта си, Пиер Артан остава обсебен от храната. Единственото, което иска е да си спомни отново за, за... И ето - мигът на просветлението настъпва. От дълбините на паметта си изравя божествения вкус на едно лакомство, купено от супермаркета...
Не си мислете, че това е кулинарна книга. Напротив! Десертът, който ни е приготвила Мюриел Барбери, е насищаща смес от поезия и философия.
Тук храната е метафора на най-важното нещо, което животът може да ти даде да опиташ – безкраен миг, незабравим спомен, случайно откритие, чистата радост, която носят обикновените неща, усещането за вкуса като изкуство, като израз на съществуване.
Любина Йорданова, Хеликон Русе