Истината за случая "Хари Куебърт"

Автор: Жоел Дикер

12 мнения

Издател Колибри
Преводач Росица Ташева
Брой страници 552
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 638 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191502561
Баркод 9786191502561
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.00 лв.

Пролетта на 2008 г., Ню Йорк. Младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър?

от Яна / дата: 15 юни 2017

Изненадана съм от мнения, че книгата е гимназиален или криминален роман. Това е книга, която върху криминалния сюжет наслагва твърде много философски житейски проблеми. Книга, която те кара да не можеш да спреш да я четеш въпреки витиеватия стил на автора и малко прекалените ретроспективни препратки. Много ми харесаха и двете книги на Дикер.

от Ася / дата: 04 сеп 2016

Книгата ми допадна много ... и все пак ...
Като цяло останах със смесени чувства. Харесах стила на автора - богат, плътен, дълбок.
Интересна история, но като че ли някак прекалено разтеглена. Многото обрати в един момент ми се сториха прекалено много като че ли. На стр. 300 се чудех искам ли да продължавам да я чета. На стр 400+ си мислех, че вече за 2ри път историята свършва ... какво ли толкова има на останалите 144 страници. Накрая книгата приключи за 3ти път (може би) - този път бяхме хванали правилните хора. Харесва ми туиста на историята, двупластовостта на любовната история, завързаността на истината за ръкописите ... но като че ли, в желание да завържем историята, изпаднахме в детайли за целия град, за всички замесени малко или много. А изпуснахме дълбочината на централните герои. А някои разгръщания за истината за Нола и семейството й - направо ми дойдоха в повече ... някак out of the blue.
Със сигурност ще следя новите произведения на Дикер. Купих си и втората му книга ... Като цяло, много обещаващ писател, според мен, стига на моменти да избягва прекалената разтегливост.

от Борислава / дата: 28 юли 2015

Изключително интригуваща история, с много обрати. Авторът предстасвя философията си за живота без да я натрапва и без у читателя да остане неприятното чувство за клишираност. С напредване на сюжета в мен се бореха две чувства - от една страна исках да стигна най-накрая до разковничето на загадката, а от друга не ми се искаше да свършва.

от Силви Кристалина / дата: 12 авг 2014

Слабо заглавие.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Рами Уейдат / дата: 12 авг 2014

Съжалявам за правописните грешки в предишния си коментар.Писах много бързо и затова се стигна до там.

от Рами Уейдат / дата: 12 авг 2014

Лично мое мнение е,че това е криминален трилър от най-висока класа,който де държи под напрежение до самия край!Много зобра книга,която оценявам с 5 звезди.На мен структората на повествованието ми хареса много.От ,,Милениум'' на Стиг Ларшон насам не бях чел толкова качествено нещо от този жанр.Авторът е млад и се надявам да ни радва тепърва с книги.
П.С А и в творбата се съдържат много истини за капитализирането на издателските къщи

от Мая / дата: 07 юли 2014

Има наивитет в романа и нелогична обосновка на действията на част от героите. Използвани са различни похвати - повторения, въображаеми сцени, разказ в първо число и какво ли не, но по този начин романът натежава и ти се иска бързичко да го разлистиш до края. Структурата на повествованието не ми се нрави. Като цяло се чете, но в един момент бързаш да я приключиш, че да почнеш нова книга.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Диляна / дата: 28 фев 2014

Аз пък не смятам, че само защото авторът е набор '85, това автоматично прави книгата му слаба и предназначена само за юноши. Напротив, книгата си е много хубава кримка, с доста обрати и успява да задържи напрежението до самия край.
Има доста по-слаби романи на много "по-утвърдени" автори.

от МТМ / дата: 22 дек 2013

Ми четем ама никъде не пише...малко се изсилих..аз и в гимназията не четях тоя стил...той направо за дечица бе...

от Владислав / дата: 18 дек 2013

Интересно ми е, не четете ли мнения и отзиви за книгата, която ви е харесала, преди да си я вземете, че оставате толкова изненадани, както във случая, че "това бил гимназиален роман" след това?

Не съм чел книгата, нямам представа какъв роман е, просто оставям коментар, защото са ми интересни такива мнения.

от до МТМ / дата: 18 дек 2013

Кога го пък прочете, че стигна до този извод. Това че авторът е удостоен с награда „Гонкур” на гимназистите не го прави за юноши бледи. http://Линкът е изтрит от администратор.

от МТМ / дата: 14 дек 2013

Защо никои не написа че това бил гимназиален роман...така да се прекарам...то писано за юноши бледи ... няма лошо ама предупреждавайте..

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Завършил е право. Пише от дете. На 11 години основава списанието „Вестник на животните“. Първата му новела „Тигърът“ печели награда за млад автор. За първия си роман „Последните дни на нашите бащи“ получава Наградата на женевските писатели. „Истината за случая Хари Куебърт“ е вторият му роман. Номиниран е за наградите „Гонкур“ и „Ентералие“. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда „Гонкур“ на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше“. Правата за издаването му са купени в повече от 30 страни, а продажбите надвишават 3 000 000 екземпляра.