Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В началото бе...
В началото бе „Цветът на магията“.
Яви се човек изпратен от Боговете, на име Тери Пратчет.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за Света на диска, за да повярват всички хора чрез него в безграничното човешко въображение.
И така - не бе той Бог, но пък създаде цяла Вселена. Измисли мудната костенурка А’Туин, а върху корубата ѝ тръсна четири слона. Те послушно приеха съдбата си да носят диска на Света и безмълвно да търпят пропаданията отвъд ръба му на всякакви чудати същества. Да живее Провидението!
„Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света“, защото Анкх-Морпорк гореше, но не осветляваше хора, а смахнати герои - смешни, ниски (Двуцветко), ненормални (багажът с краченца), некадърни (магьосникът Ринсуинд) и костеливи (Смърт).
Не вдъхват доверие, нали? Но...
Но след няколко часа четене и съвместно съжителство пискаш от радост и смях. И измъкване няма, защото осъзнаваш, че си омагьосан, но не от професионално изречено проклятие, случайно улучило теб, а от хаоса, който цари в света на Диска.
Разбира се, смъртоносно се оказва чувството за хумор на Тери, което окончателно те пленява и ти оставаш обречен за цял живот да бъдеш фен на историите от света на диска.
И казвам ви: истина е всичко това!