Кваzи

Автор: Сергей Лукяненко

Коментари: 2

Издател ИнфоДар
Преводач Васил Велчев
Брой страници 340
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 288 грама
Размери 12x20
ISBN 9789547615786
Баркод 9789547615786
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Един редови полицай. Един мъртъв полицай. Една седмица, за да спасят света.
Московският полицай Денис Симонов е зает с рутинни и общо взето обичайни дела, докато един ден, заради съвсем обикновен смъртен случай, той получава партньор – възпълен, старомоден и мъртъв. Сергей Лукяненко създава постапокалиптичен роман и демонстрира уникалната си дарба да вдъхва нов живот на добре познати и сякаш изчерпани теми. Озоваваме се в пострадалата, но съвзела се Русия, в която краят на света вече се е състоял и има важни задачи за вършене и политически конфликти за разрешаване. Защото дори след апокалипсис животът продължава… Смъртта край ли е, или само начало? Както винаги Сергей Лукяненко не ни спестява трудните въпроси, докато ни води на поредното изключително приключение с най-неочакваните спътници – един редови и един мъртъв полицай.

от Robin / дата: 06 апр 2017

След "Шести патрул", който е изключителен, си мислех, че няма къде по-нагоре. Че лимитът е достигнат вече. Колко съм бил наивен... Някои автори явно нямат лимит. Ама никак. Особено Сергей Василиевич.
Нарочно няма да ви разказвам подробности. Не съм садист и не искам да ви троша удоволствието. На пръв поглед история за зомбита, започва като качествен трилър дори, но после... Набира скорост и височина. Аз нещо така човешко, вълнуващо и разтърсващо в този жанр не бях чел. Нищо не е самоцелно, или разтягане на локуми и евтини финтове. Всичко изглежда адски истинско и достоверно.
Какво е да си жив, или нежив? Каква е разликата, доколко я има?! Има ли венец на еволюцията и доколко е наистина венец . Какво е любовта, какво е да си баща? Какво е да изпълняваш дълга си към обществото, така както смяташ, че е правилно. Извън всяка полит коректност.
За мен "Квази" беше най-ценна именно с въпросите, които поставя. С темите за размисъл, оставащи дълго след като си затворил последната страница.
И далеч не на последно място, завладява с много финия хумор и самоирония. Да напишеш подобна книга трябва да си наистина много интелигентен и чувствителен човек, и Лукянеко несъмнено е точно такъв.
В моите очи Сергей Лукяненко отдавна има звезден статут, но с "Кваzи" той вече е икона. И ако се чудите защо "Кваzи" се пише точно така, а не иначе, ще намерите обяснение и за това. Някъде в книгата. :) .
И така, приятно четене в компанията на живия полицай Денис Симонов, и неговия партньор Михаил Бедренец, не точно жив.

от Dragon X / дата: 26 окт 2016

Най-доброто от Лукяненко... По добра е и от "патрулите". Задълбочена, философска, качествена. Сергей Василиевич според мен е един от малкото автори, способни всеки път да надградят, не просто да поддържат високото си ниво. За мен тази книга е събитие!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Сергей Василиевич Лукяненко (на руски: Сергей Васильевич Лукьяненко) е руски писател на научна фантастика и фентъзи. Роден е в град Каратау, Казахстан и има специалност лекар-терапевт от Алма-Атинския държавен институт. След това работи като редактор в списанието за научна фантастика „Светове“. Първото му публикувано произведение е разказа „Нарушение“, който излиза през 1987 г. на страниците на списание „Заря“ в Алма Ата.

Професионално с литература се занимава след 1993 г. Става популярен сред читателите на научна фантастика след излизането на повестта му „Рыцари Сорока Островов“ („Рицарите на четиридесетте острова“), която е публикувана през 1992 г.

Носител е на наградите:

* „Старт“ (1993)
* „Меч Руматы“ (1995 и 1997)
* „Интерпресскон“ (1995 и 1996)
* „Аелита“ (1999)

Той е член на журито връчващо наградата „Странник“.