Прочетох я на друг език и много ми хареса.
Аз съм пратеникът
Автор: Маркъс Зюсак
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент Прес |
| Брой страници | 276 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 351 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789546410276 |
| Баркод | 9789546410276 |
| Категории | Тийн, Литература за деца и юноши, Книги |
"Искам да им го кажа, но си давам сметка, че моята роля е само да предам посланието. Не мога да го дешифрирам и изпълня със смисъл вместо тях. Трябва да стигнат до него сами. Мога само да се надявам на това, докато вървя към дома."
Тайнствено приключение, изпълнено със смях, юмруци, загадки и обич.
Запознайте се с Ед Кенеди – деветнайсетгодишно момче, без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир.
Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо!
И точно тогава Ед става пратеникът.
Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита из града, помага и наранява (когато е нужно), докато остава един единствен въпрос: кой стои зад мисията на Ед?
Награди и отличия за книгата
Награда на Австралийския литературен съвет
Германска награда за младежка литература
„Пъблишърс Уикли”, книга на годината
Награда „Майкъл Л. Принц”
Награда „Блу Рибън Бук”
Награда „Етел Търнър”
„Не започвайте тази необикновено увлекателна книга, ако нямате достатъчно време да стигнете до последната страница.” – ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
„Позитивен, затрогващ и ювелирно написан роман. Запомнящ се разказ за приятелството и връзката между хората.” – ГУД РИЙДИНГ
Ключови думи: Истории за доброто, Приятелствата в книгите, От детството към зрелостта, Ден на добротата, За възраст 13-18 години, Нов сезон, нова любима книга, Истории с кучета и котки, Доброто в нас, От детството към зрелостта - 13-18 години, Ден на кучето, 26 август - Ден на кучето, За любителите на кучета
Много се радвам, че прочетох "Крадецът на книги" преди да прочета "Аз съм пратеникът". Не ме разбирайте погрешно, просто след първата книга тази ми идва някак слаба. Сюсак е утвърден писател и "Аз съм пратеникът" ми допадна, но не успя да ме грабне по същия начин.
Книгата е просто невероятна. Кара те да се замислиш и в същото време е четиво, което не те обременява - чете се на един дъх. Краят беше донякъде неочакван, донякъде очакван и все пак беше страхотен. Взимайте си я веднага ;)
Тази книга така ми липсва...Мога да я прочета отново,но ми липсва това да я открия за първи път,знам,че няма да е същото.Много красива история,много човечност.Книгата ме остави със страшно положителна настройка.Невероятен е тоя Зюсак :) Първата книга с която ме впечатли беше ''Крадецът на книги''-подходих плахо към Пратеникът след нея,очаквах да се разочаровам,но книгите са съвършено различни,с различен ''почерк'',различна емоция.Бих прочела и другите му книги :)
Това е една книга, изпълнена със смисъл и символика. Чете се на един дъх, а краят е насочен директно и ясно към читателя.
Книгата е невероятна и написана с уникален стил!Чете се на един дъх!Препоръчвам на всеки!5 звезди оценка!
Много хубава книга. Невероятно добър автор.
Супермен и Батман могат да се скрият в някоя дупка, имам си нов герой - Ед Кенеди.
Уникален автор... С една дума променя изцяло смисъла на историята.
"Вечерята й беше супа и салата. И самота."....Страхотна книга. Несравнима.
Аз пък съжалям, че си я взех със старата корица )-:, а не с тази.
Като гледам новата корица се радвам, че си я взех преди :)
Книгата е върховна, ама старата корица ми харесваше повече.
Това нещо не беше ли с друга корица?
На мен пък краят ми беше абсолютно неочакван. Очаквах някаква по-банална развръзка. Изненадата беше приятна. Романът е великолепен и бих казал не толкова маниерен като Крадеца.
Книгата е чудесна!!! Да - има размаха на "Крадецът на книги" и да - по-позитивна е. Краят е малко очакван, но разказвача е голям. Не съм я чела нито на английски, нито на немски, нито знам кой е преводача, но при превода е използвал цялото богатство на българския език. Поздрави на всички читатели!
книгата е СУПЕР! предовът ми харесва, едва ли е бил лесен. Четете хорааа! няма да съжалявате!
Не, "Крадецът на книги" е страхотна книга, не искам да бъда разбран погрешно. Но просто "Аз съм пратеникът" като че ли се чете по-леко.
Колко точно "литературна" трябва да е една книга??
На мен лично тази книга на Зюсак ми хареса повече от "Крадецът на книги", която ми се старо малко нещо прекалено "литературна".
Абе, хора, това да не ви е онлайн курс по английски език. Кажете нещо за самата книга. Има ли размаха на "Крадеца на книги"?
Тоест най-добрият превод на You Give Love a Bad Name е:
"Ти даваш лошо име на любовта"? Е, така май наистина звучи добре!
Владо е прав.
Доколкото съм запознат с песента, заглавието би трябвало да се превежда като- създаваш лошо име на думата любов, мисля, че смисъла е такъв.
Към Пепи: Просто ми стана интересно... А как трябва да се преведе: You Give Love a Bad Name. Дали става въпрос, че преводът трябва да бъде "Наричаш любовта с лошо име", вместо "Наричаш любовта с грешно име. За това ли става дума? Ако е това, май не кой знае какво...
Мнението на анонимната 7-ица е абсолютно вярно, поне що се отнася до името на песента.
Мнението на анонимната 7-ица е абсолютно преднамерено. Завършила съм английска филология, чела съм книгата на английски и имам амбицията да се занимавам в бъдеще с художествен превод, затова съм се учила от предочаката на "Аз съм пратеникът", чийто превод е направо съвършен - модерен и експресивен. Само за сведение
Силвана Миланова е преводач на Урсула Ле Гуин, Джейн Остин, Конан Дойл, Чърчил и още цял куп съвременни автори.
А в книгата са превели заглавието на песента "You Give Love a Bad Name" като "Наричаш любовта с грешно име". От няколкото абзаца, които прочетох не можах да си извадя мнения за цялостното качество на книгата, но ми стана ясно, че преводачът е второкласник.
Вече една от любимите ми книги! Доста е различна от "Крадецът на книги" и в много отношения по-хубава. Тук има много повече светлина и оптимизъм!
Сюсак наистина е велик. Само най-големите писатели могат да пишат с такава лекота в различни жанрове. В "Аз съм пратеникът" се чувства размаха и непосредсредствеността на Селинджър. Страхотен модерен роман. Посегнах със страх към книгата, защото бях съм абсолътно завладяна от "Крадецът на книги". Не съжалявам. Остават ми 50 страници. Не ми се иска да свършва.
Купих си книгата като подарък за рождения ми ден и смело мога да заявя, че е един от най-хубавите подаръци, които съм получавала. Преди малко я довърших и просто още съм в шок, колко е хубава. Аз лично не харесах толкова "Крадецът на книги", но тази е просто книга, която препоръчвам на всеки да прочете. Персонажите са страхотни, толкова истински и вдъхновяващи, толкова затрогващи, че не ти се иска да свършва. Надявам се, че и другите книги на Зюсак ще излязат на български.
На мен също много ми хареса "Кредецът на книги". Някакви мнения за "Аз съм пратеникът"?
Смятам,че ще ти хареса,защото една съученичка я чете два пъти на немски и беше очарована. Аз лично нямам търпение да излезе...
Влюбена съм в "Крадецът на книги".Единствената пречка,която ме спира да си купя "Аз съм пратеникът",е дали ще ми хареса толкова.Силно се надявам да не ме разочарова :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
След „Крадецът на книги” Зюсак успява да внушава своите послания още по-елегантно – с начин на писане, който избягва широкия исторически план; с необикновен, отчасти мистериозен сюжет и от първо лице.
На пръв поглед „Аз съм пратеникът” е роман за израстването на един юноша, но майсторството на автора да работи със силен емоционален заряд и минимално изчистени внушения придобива силата на музика. За последното допринася и фактът, че в тази книга се крият и смешни и трудни за споделяне моменти.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
„Сутрините сякаш ръкопляскат. За да ме събудят.”
М.Зюсак
„Аз съм пратеникът” идва точно навреме за мен, за да ме засмуче като фунията на торнадо с посланието си от 275 брилянтни страници.
Не мога да забравя думите на Антон Дончев от едно негово интервю, в което каза, че всеки читател става съавтор на книгата, която чете. Ето защо, четенето е лично преживяване. Защото бих могла аз да съм пратеникът, ти да си пратеникът, тя да е пратеникът и т.н. Напомня ми по своята идейна гениалност филма „Предай нататък”. Достатъчно утопично звучи, но дълбоко в себе си знам, че стига да реша, бих могла да променя живота на доста хора, особено ако нямам никакъв друг избор и в леглото ми лежи … асо купа. Асакът, пълен с червени сърца, пулсиращи, молещи, искащи…
Книгата ме задейства, заглуши всичко останало. Вече знам, благодарение на нея какво трябва да направя. Имам да предам едно послание, което не може да чака повече.
Веселина Желева, Хеликон Бургас
В живота на всеки човек рано или късно настъпват дни на изпитание и равносметка. Какво си постигнал, дали си е струвало изобщо?
Преди да решите за себе си, прочетете за живота на Ед Кенеди – обикновен младеж, таксиметров шофьор – без представа за бъдещето си. Защото ако той може да повлияе на съдбата си, значи всеки може, стига да поиска да се гмурне в неизвестното.
Да, това е книга, която ще промени нагласата ви към хората и света.
Даниела, приятел на Хеликон Велико Търново
Ако ви се чете нещо, за което после няма да съжалявате, че сте изгубили времето си, вземете тази книга. Лека и ненатоварваща, а в същото време изпълнена с позитивизъм и силни послания, скрити между редовете.
Книга за човешките отношения, неподозираните възмажности на всеки от нас и за това как можем да променяме света.
На пръв поглед едно тийнейджърско криминале, което обаче умело преминава ту в любовна история, ту в притчи за живота, ту в ода за приятелството; носещо на моменти завладяващия оптимизъм на Анди Андрюс (“Проницателят”), на моменти изключителната естественост и опростеност на изказа (като при Селинджър в „Спасителят в ръжта“), а на моменти неповторимата самоирония на Буковски (“Поща”). Роман, който ни въздейства силно, без обаче да се натрапва и който в крайна сметка ни показва, че „Може би всеки е способен да надскочи себе си“.
Николай Венков, приятел на Хеликон Велико Търново
